МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ПО ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ 1979

INTERNATIONAL CONVENTION ON MARITIME SEARCH AND RESCUE SAR 1979

Конвенцията е приета в Хамбург на 27.04.1979 г и е влязла в сила на 22,06,1985 г.

В съответствие с тази конвенция държавите участнички осигуряват приемането на необходимите мерки за целите по търсене и спасяване на хора , търпящи бедствие на море.

Всяка държава осъществява общата координация на спасителните операции в своя район.Създава се национален орган - спасително-координационен център за търсене и спасяване.Границите на районите по търсене и спасяване се определят от съответните съглашения между отделните центрове.При получаване на съобщение за това , че лице търпи бедствие на море в зоната , в която дадена държава осъществява обща координация съответните власти незабавно предприемат мерки за оказване на каквато и да е помощ.Помощта се оказва независимо от националната принадлежност или статуса на бедстващото лицеи независимо от обстоятелствата , при които е намерено лицето.

На държавите се препоръчва ( при спазване на националното законодателство ) незабавно да допускат в своите териториални води или на своя територия или във въздушното пространство спасителни единици на други държави само за целите на търсенето на местата на морски произшествия и спасяването на останали живи хора.За да се разреши влизането на спасителните единици заинтересованата държава е длъжна да помоли за това като даде точна информация за спасителните единици и мисията която те ще изпълняват.

На държавите ко конвенцията се препоръчва да участвуват в съглашения по търсене и спасяване , а също за оперативните планове и инструкции.

Подробно се регламентира реда за провеждане на операциите при различните аварийни стадии - стадий на неопределеност , стадий на тревога , стадий на бедствие.

Препоръчва се система от унифицирани корабни съобщения и използването им във всеки район по търсене и спасяване.