МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ПО СПАСЯВАНЕ 1989

INTERNATIONAL CONVENTION ON SALVAGE 1989

Конвенцията е приета на 29.04.1989 г в Лондон.

Конвенцията има 5 глави.

Глава 1 - Общи разпоредби.

Дават се определенията на спасителна операция , кораб , имущество , увреждане на околната среда , плащане.

Конвенцията не се прилага за платформи и сонди когато те са на място.Също не се прилага за военни кораби и други държавни кораби , използвани за нетърговска цел , но всяка държава може да я приложи към горните кораби като уведоми за това Генералния Секретар.

Капитана има правомощия да сключва договори за спасителни операции от името на собственика на кораба и от името на собственика на имуществото намиращо се на борда.Всеки договор може да бъде отменен или изменен ако е сключен под въздействието на опасност и е с несправедливо големи или малки плащания.

Глава 2 - Извършване на спасителни операции.

Определени са задълженията на спасителя към собственика на кораба и имущестото , а също така и задълженията на Капитана и собственика на имуществото към спасителя.Регламентира се , че конвенцията не пречи на всяка крайбрежна държава да предприеме съответните мерки и да дава насоки във връзка със спасителните операции ако има замърсяване или опасност от замърсяване.

Всеки Капитан е длъжен без да застрашава своя кораб , екипаж и пътници да оказва помощ на всяко лице в опасност в морето.Държавите трябва да предвидят в своите законодателства санкции за неспазване на горното.

Глава 3 - Права на спасителя.

Спасителя има право на справедливо възнаграждение ако спасителните операции имат полезен резултат и обратно без спасение няма възнаграждение.Това важи и за случаите когато двата кораба са на един и същ корабопритежател. При опредерянето на размера на възнаграждението се отчита: стойността на спасения кораб и имущество, усилията на спасителите за предотвратяване или намаляване на увреждане на околната среда, степента на опасността, разходите и загубеното време от спасителите, риска и отговорноста и други.

Възнаграждението не може да надхвърли спасената стойност на кораба и другото имущество с изключение на лихви по съдебни разноски. Ако спасителя не е успял да получи възнаграждение определено по горния начин но е провел спасителна операция и е предпазил околната среда от замърсяване има право на специална компенсация от собственика на спасявания кораб. Тази компенсация трябва да бъде равностойна на направените разходи. Собственика на кораба от своя страна има право на регресивен иск.

Разпределението на възнаграждението между собственика , Капитана и екипажа на спасителния кораб се извършва съгласно законодателството на флага.

Спасените хора не дължат възнаграждение за своето спасение , но това не засяга разпоредбите на националния закон по този въпрос.

Глава 4 - Вземания и искове.

Исковата давност е 2 г.Той започва да тече от деня когато са приключили спасителните операции.

Глава 5 - Заключителни разпоредби.

Разглеждат се въпросите за подписване , ратифициране , приемане , одобрение , влизане в сила. Всяка държава при подписването на тази конвенция може да направи уговорка за неприлагане на тази конвенция:

1. когато спасителната операция е била извършена във вътрешните води и всички кораби са от вътрешно корабоплаване.

2. когато спасителната операция се извършва във вътрешните води и не е замесен кораб.

когато всички заинтересовани страни са граждани на тази държава.Всяка такава уговорка може да бъде отменена по всяко време чрез уведомление до Генералния Секретар.