Между възмездие и престъплението

(есе)

Всеки път когато се прочете романа Граф Монте Кристо на Александър Дюма, на преден план изпъква заговора срещу Едмон Дантес и неговото отмъщение. В живота на един обикновен човек, такъв като Едмон това преживявяне променя живота му изцяло.Той изгубва цели четиринадесет години от времето, което би прекарал с Мерцедес и с баща си.

Един невинен човек е наказан за нещо, което не е направил. Извършва се заговор срещу него. Той отвръща на всичко след години затвор. Опитва се да върне миналото чрез отмъщението да се опита да запълни всичките години затвор, едно отчуждаване от реалността.

Престъплението, нима можем да съдим от него за един човек. Дали той ще бъде виновен или невинен. Едмон без никаква вина попада в затвора. Може ли да разберем какво точно кога един човек е извършил дадено престъпление и кога не? Това, което се случва с Дандес ни показва една огромна неправда спрямо една свобода, свободата на живот и щастие. За малко Дантес да е най големият късметлия и щастливец , ако не го беше сполетяла чуждата завист и отчаяние. Така лековерието на неговите познати се пречръща в ужасна съдба за невинния Едмон. И сега във времето на прогрес съда не винаги може точно да осъди винивен или невинен . Това не показва ли че съдбата не може да се определи от теб , а от другите . Ако не бяха коварните планове на Кадрус, Данглар, Фернан и Волфор, Дантес нямаше да се узове в затвора разделен от лщбимата си Мерцедес и стария си баща. След всичко преживяно в живота на Едмон, той успява да се измъкне и да отмъсти, но как? Като наранява не само хората, които са виновни, той да е в затвора, но и техните близки. До къде може да стигне едно възмездие? Дантес е наранен и отчаян, всеки на неговото място би направил всичко, хората които са го наранили да си платят. Но на каква цена? Нима е нужно да се отмъщава, това Едмон накрая започва да осъзнава, за това иска да се самонакаже, но любовта и Хаиде го спасява, защото какво е важно в живота освен семейството и приятелите, това е любовтта движещата сила. Дантес накрая не остава сам и познава за втори път любовта. Така от невинен престъпник той се превръща в човек, който преживявайки много разбира кое е ценно и кое не, за кое си заслужава да се бориш и да пленуваш и кое просто да оставиш в миналото, където му е мястото. Не знам как се е чувствал в затвора и как е успял да оцелее без да разчита на никой друг освен на самия себе си, но бих го подкрепил. Всеки изстрадал се нуждае от нещо, за кето да се хване за да оцелее и продължи напред. Не бих стигнал до там да нараняват близките на хората, които мразя и презирам, но и Едмон осъзнава грешката си и я поправя. Виждайки Мерцедес като майка, която милее за сина си, той осъзнава до къде е стигнал в отмъщението си и спира. Между възмездието и престъплението има нещо, което кара хората да живеят в посока напред с натрупания гняв ,ако са невинни като Дантес. Боли ги, когато си помислят как живота им се е провалил, защото хората са обградени от завист. Отчаяните хора стигат до отчаяни действия. Той тъгува