МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА (Участта на концепцията за история в тетралогията на Димитър Талев)

Както неведнъж е подчертавано, свидетелствата" на миналите случвания са винаги подложени на различен натиск от ,разбиранията и повелите на съвремеността. Самият исторически факт е едно открито поле за смислови комбинации", изпълняващо различни (идеологически, политически, морални и пр.) функции. Така и художествените творби поемат, ангажимента да овластят миналото да говори за настоящето, да илюстрира важността на причини и следствия, трайността на поуки и закони.

Всички тези неща се споделят и от българския исторически роман, споделят се до голяма степен и от тетралогията на Димитър Талев за съдбата на Глаушевия род и на Македония. Начините, по които четирите романа представят и изживяват" динамиката на историческото време, са особено интересни, те дават възможности да се направят изводи за спецификата на художественото постигане" на реалността. В тази посока ще бъдат ориентирани и нашите наблюдения в настоящата статия.

Авторите, изследвали историята и развитието на българския роман са посочили редица зависимости между творбите на Талев и културните параметри и идейните търсения през различните периоди на неговото творчество. Зависимостите са особено отчетливи при съпоставката между Усилни години", ранното произведение на писателя за Македония, и неговата по-късна тетралогия на същата тема. Двете творби снемат в себе си не само различни степени на съзряване на авторовия талант", но и променилите се разбирания за историята, за нейните движещи сили. Впрочем, самият Талев в статията си Бележки върху историческия роман", отнасяйки се критично към Усилни години", подчертава, че за историческия роман са особено нужни сигурни знания" и здрав мироглед". Само чрез тях според