I.Задание: Изгответе резюме на статията на Радосвет Коларов Между мрака и светлината.

II.Подтеми в статията:

1.Разкриване света на тъмнината.

2.Разходка между времевото пространство-времето на читателя, времето на Вазов, времето на Паисий и времето на българската история.

3.Разкриване света на светлината

4.Развитие на образа на героя- Паисий

5.Разгръщане на монолога.

III.Резюме:

В националното самосъзнание на един народ съществуват образи, които привличат към себе си и имат трайно и непреходно присъствие.Такова понятие символ на българското самочувствие е светогоският монах, написал своята История славянобългарска- Паисий Хилендарски.Незаменим е приносът на тази творба въздействаща върху човешката психика.

Одата Паисий оформя в съзнанието на читателя определен духовен и физически образ. Анализът и се утвърждава като елемент на народопсихологията. Първият прочит носи стилът на цикъла Епопея на забравените- с архаичният си лексикален пласт, реторични върпсои, сложни изречения и дълги стихове.Основен белег на поемата е плеоназмът.В центъра на вниманието застава отделната личност.

Поемата се състои от две части, които се противопоставят помежди си: портрет на Паисий с описание на мястото, където пише своя труд и монолог на Паисий- излагащ основното съдържание на своята история.

Последните два стиха на творбата имат кодов отрязък между мрак и искра.Тези две взаимно отричащи се думи имат репрезентативно-таматично значение.Тъмнината се разкрива във своето конкретно, сетивно-пространствено значение като временна отдалеченост.

Чрез израза тъмнини дълбоки Вазов пречупва временната перспектива на творбата през призмата на своето собствено време. Поемата Паисий отнася читателя назад във времето.

Антипод на мрачния свят е светът на История славянобългарска- в 8 и 112 стих.От мрака изплува миналото на един цял народ.Вазов въвежда в поемата отначало по-предпазливо, а след това вече категорично мита за сътворението.От този момент започва да се оформя мотива за светлината-метафоризирана. Така се постига противопоставяне между светът на Историята и тъмните дълбини. Между настоящето и миналото.Събитийността, която оживява в света на Историята има ценностен отенък на градивност и просветност на творение на култура.В ценностния и ореол се присъединяват признаците слава и величие. Този модел на описание отразява основанта художествена задача на поемата- да подчертае значението на Паисиевото дело за българският народ.

Очевидно е, че образът на Паисий трябва да се вмести между двата свята- на тъмнината и на историческото минало. Личността на Паисий е изумителна и същевременно парадоксална. Той е гений на волевия дух.Упорит и последователен, той е пророк и безпощаден заклеймител на отвърналите се от род и език българи. Иван Вазов използва паралел между противоречивия образ на историческото време и образа на своя герой.

В поемата се налага неизбежното преминаване на Паисий от единия свят- тъмнината към другия свят-светлината.Самото преминаване е представено на забавен кадър. При започването на монолога Паисий загубва качествтото на тъмнината и се