Радосвет Коларов

МЕЖДУ МРАКА И СВЕТЛИНАТА

(Наблюдения върху поемата на Иван Вазов Паисий)

План Конспект

I. Стил на поемата-тя носи печата на тържествено-приповдигнатия одически стил, характерен изобщо за цикъла Епопея на забравените- с архаичния си лексикален пласт( мир, звон), реторическите въпроси, дългите бавно разгръщащи се периоди, сложно разклонения синтаксис.

Основни стилистични белези многословието,то се определя от следните особености:

1. По идейния си патос Паисий има характера на ода, похвално слово за светогорския монах. В центъра на вниманието застава отделната личност, която трябва да бъде осветена от различни страни чрез придобиване на нови черти.

2. Вазов вмъква в своята поема чрез монолога на Паисий (условно) историческо повествование куп събития, изнизващи се последователно.

3. Поемата е оформена от 160 стиха неподозирано молитна художествена конструкция, коит придават на разпиляната творба облика на завършеност.

II. Състав на поемата състои се от 2 части, обособени в тематично и композиционно отношение.

1. портрет на Паисий и описание на обстановката, в която той пише

своя труд

2)монолог на Паисий, в който той излага основното съдържание на своята история. Втората част се вклинява в първата в умело избрана точка.

а)описание на обстановката - Темата тъмнина нахлува оше в началото на света, който условно нарекохме настояшето на Паисий и се разпростира не само върху настоящият от гледна точка на Паисий момент, но в още по-голям размер върху миналото, към което монаха е устремил погледа си. Когато говорил за темпоралната характеристика на мрака, интересно е да отбеежим сложното напластяване в поемата на няколко временни перспективи. Преди всичко трябва да обърнем внимание на факта, че първия стих на поемата съдържа указание за времето на написването й, съотнасяйки го с времето на написването на Паисиевата истрия: Сто и двайсет годин...тъмнини дълбоки!

Едно от значенията на израза тъмнини дълбоки (сам по себе си многозначен) е несъмнено отдалечеността тъкмо на тези, посочени в началото 120 години. С това Вазов пречупва временната