Механизъм на стомашната секреция

С помощта на въведените от Павлов различни методи беше доказано, че стомашен сок се отделя само във време на храносмилане. В интервалите между храненията стомашните жлези се намират в покой и не секретират. Поради това в празния стомах има съвсем малко течност с алкална реакция, обусловена от съдържащото се в нея голямо количество слуз.

При хранене секрецията на стомашния сок започва не веднага, а 56 мин след приемането на първите порции храна в устата. Това е г. нар. латентен период на стомашното сокоотделяне. Започнало веднъж, то продължава с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване. С помощта на метода на мнимото хранене Павлов показа, че това сокоотделяне е от рефлексно естество и че секреторните нерви на стомаха са блуждаещите нерви. И действително, ако се прережат блуждаещите нерви над стомаха, през цялото време на мнимото хранене стомашен сок не се отделя. С помощта на метода на малкото стомахче Павлов доказа, че качеството и количеството на стомашния сок, както и ходът на неговата секреция са различни и зависят от качеството и количеството на приетата храна. Например, ако на животното се дадат в отделни хранения различни порции храна 200 г бял хляб (въглехидратна храна) или 200 г сурово месо (белтъчна храна) или 600 г мляко (смесена храна), може да се види, че за всеки вид храна ходът на стомашната секреция, както и количеството и смилателната сила на отделяния стомашен сок са различни (фиг. 192).

Изучавайки стомашното сокоотделяне през цялото време на храносмилателния процес, Павлов и неговите сътрудници показаха, че в хода на това сокоотделяне следва да се различават две фази: първа или сложно рефлексна и втора химична или хуморална фаза.

Сложно рефлексна фаза на стомашната секреция. В първата фаза стомашното сокоотделяне става по нервно рефлексен път и поради това, че в него вземат участие както безусловно рефлексни, така и условно рефлексни механизми, тя беше наречена сложно рефлексна.

Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашния сок, са както самата храна, която дразни химично и механично рецепторите в устата и стомаха, така и нейният вид и мирис, а при човека и представата и мисълта за храната, за добре сложената трапеза и т. н.

Сокът, който се отделя от стомашните жлези през време на сложно рефлексната фаза, преди още храната да попадне в стомаха, Павлов нарече апетитен или запалителен сок и подчерта неговото физиологично значение, което се състои в това, че стомахът се подготвя за посрещането на храната и нейното бързо повлияване.

В тази първа, сложно рефлексна фаза редица вещества, приети през устата, се оказват силни дразнители на стомашната секреция. На първо място тук трябва да се споменат