Механизъм на секреция на слюнката

Механизмът на секреция на слюнката беше изучен - в най-големи подробности от Павлов посредством въведената от него методика на хронична фистула на слюнчените жлези. Благодарение на тази методика секрецията на слюнчените жлези се изучава при естествени условия, върху здраво животно и при нормални условия на протичане на храносмилателния процес.

Методът се състои в оперативно изваждане на отводния канал на една от големите слюнчени жлези навън и пришиването му върху кожата на бузата на животното (фиг. 185). Тъй като операция на другата жлеза не се прави, последната продължава да излива своя секрет в устата и по този начин нормалният ход на храносмилането не се нарушава. Животно с слюнчена фистула може да живее с години, което дава възможност да се провеждат изследвания при различни условия на опита.

През време на изследването към отвора на слюнчената фистула се прикрепя специална приемателна капсула. С нейна помощ отделената слюнка се събира в градуирана епруветка и може да се подложи на качествено и количествено изследване (фиг. 186).

Този метод за оперативно приготвяне на слюнчената фистула е пригоден за животни, но не и за човека. За изследване секрецията на слюнката у човека Н. И. Красногорски предложи специална капсула, която е така устроена, че се залепва чрез всмукване върху лигавицата на устата, точно срещу отвора на канала на слюнчената жлеза. Отделената слюнка преминава в капсулата и по прикрепената към нея гумена тръбичка се стича в стъклен цилиндър или в епруветка. Благодарение на образувания вакуум в капсулата последната се прикрепя здраво в устата, като позволява свободното осъществяване на дъвкането и гълтането (фиг. 187).

С многобройни експерименти върху животни, главно кучета фистули на слюнчените жлези, Павлов показа, че механизмът на слюнкоотделянето е от рефлексно естество и става както по пътя на безусловните, така и по пътя на условните рефлекси.

Попадналата в устата храна дразни механично и химично многобройните