Механизъм на секреция на панкреасния сок

Отделянето на панкреасния сок става по време на храносмилане. То започва 23 мин след началото на храненето и продължава с часове (6 до 14 часа). При това качеството и количеството на отделящия се панкреасен сок са различни и зависят от качеството и количеството на храната. Най-голямо количество панкреасен сок се отделя при даване на въглехидратна храна, по-малко на месна храна и най-малко на мазнини (фиг. 194). У човека за 24 часа се отделя 1,5 до 2 л панкреасен сок. Отделянето на панкреасния сок става по нервно рефлексен и по хуморален път.

Нервно рефлексният механизъм на секреция беше доказан от Павлов върху животни с фистули на хранопровода и на задстомашната жлеза. Ако на такова животно се даде храна 23 мин след началото на храненето, започва отделяне на панкреасен сок, при все че храна в стомаха и червата въобще не попада. Същите наблюдения са били направени и при хора с хронична фистула на панкреасната жлеза, при които дори видът на храната или на добре сложената трапеза, както и разговорът за някакво вкусно ядене предизвикват след 23 мин отделяне на панкреасен сок. Тези опити показват, че в началото на храненето панкреасното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, и то както по пътя на безусловните, така и по пътя на условните рефлекси.

Възникналите при дразненето на рецепторите в устата възбудни импулси достигат по центростремителните нерви до центъра на зад-стомашното сокоотделяне в продълговатия мозък и оттам по блуждаещите нерви до задстомашната жлеза, като я подбуждат към секреция.

Хуморалният механизъм на панкреасната секреция беше доказан през 1902 г. от английските физиолози Бейлис и Стярлинг. В действителност дълго време преди тях ученикът на Павлов Попиелски показа, че задстомашната жлеза продължава да секретира дори и когато е напълно денервирана, стига в дванадесетопръстника да се влее малко количество солна киселина 0,30,5%. Обяснението на това явление беше дадено от Бейлис и Стярлинг. Те доказаха, че в стените на дванадесетопръстника и в по-малко количество в горната част на тънките черва се намира едно неактивно вещество, на което те дадоха името просекретин. Този просекретин под влияние на постъпващата от стомаха солна киселина се превръща в активен секретин, преминава в кръвта и по кръвен път подбужда и поддържа панкреасната секреция. Именно на това вещество за .пръв път в историята на физиологията Бейлис и Стярлинг дадоха името хормон, означавайки с този термин всяко вещество, което се образува на едно място в организма и което, преминало в кръвта, подбужда по кръвен път дейността на други органи и системи.