МЕХАНИЗЪМ НА ОБРАЗУВАНЕ НА ТЪКАННАТА ТЕЧНОСТ И ЛИМФАТА

Клетките на различните тъкани в организма не са плътно долепени една до друга. Между тях съществуват цепнатовидни пространства, запълнени с течност, наречена тъканна течност. Според съвременните схващания нейното образуване става по законите на филтрацията, дифузията и осмозата. Оттук следва да се заключи, че най-важните фактори за образуването на тъканната течност са:

1) големината на налягането на кръвта в тъканните капиляри и

2) разликата в концентрациите на веществата от двете страни на капилярната стена т. нар. концентрационен пад.

Колкото по-високо е налягането в капилярите и колкото по-голям е концентрационният пад на разтворените вещества от.кръвта за в тъканите, толкова по-голямо количество тъканна течност ще се образува в единица време.

При обмяната на веществата се образуват множество крайни продукти метаболити, които от клетките преминават в тъканната течност. Концентрацията на тези вещества в тъканната течност се оказва по-голяма от концентрацията им в плазмата на кръвта, поради което по силата на концентрационния пад те преминават от тъканната течност в кръвта. По този начин между клетките, тъканната течност и кръвта се извършва непрекъсната обмяна на вещества, при което хранителни вещества, кислород, хормони, витамини, соли, вода и пр. преминават от кръвта в тъканната течност и оттам в клетките, а от клетките през тъканната течност в кръвта преминават всички метаболитни продукти. Количеството на преминаващите вещества се определя от нуждите на клетките. Колкото по-усилена е тяхната работа, толкова повече вещества ще преминават и в двете посоки. Поради това количеството и съставът на тъканната течност не са постоянни, а са подложени на големи колебания. Тъканната течност следователно играе ролята на посредник между кръвта и клетките.

Една част от тъканната течност не се връща обратно в кръвта на тъканните капиляри, а преминава в капилярите на лимфната система и чрез нея се втича в общото кръвообращение. Тази именно част от тъканната течност, която е преминала в лимфните капиляри, носи вече името лимфа. Тя се отличава от тъканната течност със своя сравнително по постоянен състав.

Състав на лимфата. Лимфата е лепкава, жълтеникава течност с алкална реакция и относително тегло 1017 1023. Нейният състав е близък до състава на кръвната плазма, но за разлика от нея е по-непостоянен. Лимфата на човека съдържа: вода 9494,5 %, белтъци (албумини, глобулини и фибриноген), чието количество е по-малко от това в кръвната плазма и е подложено на големи колебания от 0,3 до 4 %, гликоза 0,1 %, мазнини от 0,15 до 1,3%, минерални соли 0,7,-0,8 %, витамини, хормони, метаболити и пр.

В сравнение с плазмата лимфата съдържа по-малко белтъци и мазнини, чието количество търпи големи колебания. Особено големи са колебанията на мазнините поради това, че тяхното всмукване през стените на тънките черва става по лимфен път. Във време на храносмилане оттичащите се от червата лимфни съдове съдържат богата на мазнини лимфа, която поради това има млечнобял цвят и се нарича млечен сок или хилус.

Лимфата не съдържа еритроцити и тромбоцити, но съдържа сравнително малко количество левкоцити. След като премине през лимфните възли, тя се обогатява с лимфоцити и броят на белите кръвни клетки се увеличава.

Излязла извън лимфните съдове, лимфата се съсирва много бавно и полученият съсирек е много по-хлабав, отколкото този на кръвта.

Количеството на лимфата в организма не е точно определено. За човека то се