МЕХАНИКА НА ДИХАТЕЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

По същество актът на външното дишане представлява промени в обема на белите дробове, обусловени от дихателните движения на гръдния кош. -

Ние бихме могли да си представим целия гръден кош като съставен от 12 ребрени пръстена, от които 10 пълни и 2 отворени. Всеки ребрен пръстен се състои от един гръден прешлен, един чифт ребра и съответния отрязък от гръдната кост.

При нормално положение ребрените пръстени са наведени надолу; при това колкото по-ниско е разположен даден ребрен пръстен, толкова той е по-голям и толкова по-голямо е неговото навеждане (фиг. 210) Във време на вдишване благодарение активното съкращение на дихателните мускули ребрените пръстени се повдигат на горе и се приближават към хоризонталното положение. С това обемът на гръдния кош, както се вижда от фиг. 211, се увеличава в предно-задна посока. При това колкото по-голямо е навеждането на ребрените пръстени и колкото по-дълги са ребрата, толкова и увеличаването на предно-задния диаметър на гръдния кош става по-голямо. Следователно най-малко е това увеличаване при горните ребрени пръстени, чието положение при спокойствие е почти хоризонтално и чиито ребра са най-къси, и най-голямо при долните ребрени пръстени, които са най-наклонени и най-големи.

Увеличаване на обема на гръдния кош става и в страничния диаметър. Това се обуславя от особения начин на залавяне на ребрата за прешлените на гръбначния стълб. Както знаем, ребрата освен за телата на прешлените се залавят и за техните напречни израстъци. В шийните и първите гръдни прешлени тези израстъци действително вървят напречно, но колкото се отива по-надолу, те се отклоняват назад и се приближават до бодилковия израстък. Поради това през време на вдишване, когато ребрените пръстени се повдигат нагоре, отиващите назад напречни израстъци дърпат към себе си ребрата и обуславят разширяването на ребрените пръстени в страничния диаметър. В първия ребрен пръстен залавянето на ребрата за гръдния кош става непосредствено, а страничните израстъци на прешлените вървят почти напречно. Поради това увеличаване на страничния диаметър в горните части на гръдния кош не може да става. Най-голямо е това увеличаване в долните части на гръдния кош поради това, че хрущялите там са най-дълги и напречните израстъци са най-доближени до бодилковите израстъци.

Увеличаване обема на гръдния кош става и във вертикалния диаметър благодарение на това, че във време на вдишване диафрагмата слиза надолу (фиг. 212). При това поради уголемяването на ъгъла между диафрагмата и гръдната стена (т. нар. косто-диафрагмален ъгъл) увеличаването на обема на гръдния кош става