Механична система

Нека преди всичко обърнем внимание върху факта, че за да решим задачата за вида на движението на дадено тяло, ние трябва да вземем предвид всички сили, действащи върху тялото от страна на всички окръжаващи го тела. Такава задача е практически нерешима. Ние можем да я опростим, ако вземем предвид, че не всички тела действат върху даденото тяло с еднакви по големина сили.

Пример:

Ако решаваме задачата за движението на спътник около Земята, ние можем да разглеждаме спътника и Земята като една система, състояща се от две материални точки, в която действат само силите на взаимодействие между спътника и Земята, да наречем тези сили вътрешни за системата, а силите, с които другите тела (материални точки) Луната, Слънцето и т.н. действат върху спътника и Земята, да наречем външни. Тъй като големината на външните сили е много малка в сравнение с големината на вътрешните, ние можем да ги пренебрегнем, да разглеждаме системата Земя спътник като изолирана и да решим задачата с добра степен на точност. Когато искаме да решим задачата с по-голяма степен на точност, ние можем да вземем предвид и действието на външните сили като поправка към основните (вътрешните) сили.

Дефиниции:

Съвкупност от тела (материални точки), разглеждана като едно цяло наричаме механична система.

Силите на взаимодействие между телата от системата наричаме вътрешни. Силите, с които върху телата от системата действат външните тела, наричаме външни.

Механична система от тела, върху която не действат външни сили, наричаме затворена (изолирана) система.

Затворената система е абстракция физичен модел. Когато този модел е добро приближение към действителността, той позволява да се решават физични задачи с много добро приближение.

Да разгледаме механична система състояща се от три тела 1, 2 и 3 с маси съответно m₁, m₂ и m₃, между който действат някакви сили. Върху всяко от трите тела действат и някакви външни сили.