M Е Д Е Я

Мотивът за женската чувственост и отмъстителност

В 30-те години на пети век, когато Еврипид поставил "Медея" в трилогия със загубените "Филоктет" и "Диктис", се играели много пиеси с любовен сюжет. Достатъчно е да споменем загубените "Федра", "Терей" и "Трахинянките" на Софокъл и двата "Иполита" на Еврипид.

Медея се появила в атмосфера на засилен интерес към човешките страсти.

"Медея и връзката й с мита

Съвременният зрител гледа на света относително пряко. Античният усеща света през призмата на героическото минало, съхранено чрез митовете.

Сказанието за магьосницата - варварка, позволявало да се покаже на сцената ЖЕНАТА НА СИЛНАТА ГУБИТЕЛНА СТРАСТ Като атинянка - реална жена от 431г.пр.Хр., Медея е абсолютно неморална. Митът й предоставял сигурност. Това, което актуализира сказанието и го прави ярко, е тенденцията на известно освобождаване на жената в тази епоха. Освен това емоционалният живот започнал да се счита за извор на трагичност, което дава основание да се говори за косвен реализъм в "Медея".

Сказанието за похода на Аргонавтите и участието на Медея в него, Еврипид използва 25 год. по-рано в трагедията "Пелиади", с която дебютирал на атинската сцена. Самият цикъл с митове за аргонавтите е пълен с трагични ситуации. Софокъл също има драма, разработваща сюжет от същото сказание.

Елементите на мита са пръснати из цялата старогръцка литература: "Одисея", "Теогония" на Хезиод, нещо у Пиндар, у др. лирици, откъси от загубени епически произведения и накрая огромната поема на Аполоний Родоски "Аргонавтика".

М Е Д Е Я е древно божество със земен произход, която имала връзки със Зевс, но по-късно е изместена от Хера. Лечителните й функции в сказанието са трансформирани в магьоснически - магията и медицината в античността имат еднакъв корен.

Язон, подобно на Херакъл и Тезей, побеждава чудовищата, изпречили се на пътя му.