Вапцаровото творчество е поезия, изразяваща вечния стремеж на човека към духовното извисяване, към свобода и справедливост, към красота, към доброта и хармония в отношенията между хората. Мечтата за такъв съвършен свят изпълва всеки стих на Песен за човека.

Лирическият герой в творбата на Вапцаров живее в конфликт със заобикалящата действителност. Ежедневието му е изпълнено с мрак и злини. Бедността е причина да го завладеят злобата и омразата, раждащи греха и престъплението. Съдбата му е жестока, безока, но човешката природа може да бъде променена. Престъпникът може нравствено да се преобрази и да изяви доброто у себе си. Достатъчно е само да прогледна за красивото и безвъзвратното в живота. Единствениет изход за нравствено пречистване е мечтата за един съвършен и хармоничен свят.

В основата на поемата е заложен вечният проблем за съществуващата жестока реалност и мечтата като начин за изход от нея, като възможност за духовно извисяване на човешката същност. Проблемът е разкрит чрез своеобразна форма на творбата спор между двама герои, представящи различни схващания за човека. Поемата Песен за човека е най-яркият пример за полифонично звучене. Чуват се не само гласовета на спорещите лирическият аз и Дамата, но и гласовете на човека, попаднал в затвора, на някой от групата за екзекуция, на войника часовой и даже на звездите. Творбата започва като разказ, предназначен за предполагаем събеседник:

Ние спориме

двама със дама...

Текстът има повествователна характеристика. Поетът описателно разказва конкретна случк с думи от ежедневието.С такива разговорни изрази се описва състоянието и поведението на опонентката:

А дамата сопната, знаете-

тропа нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот

и град от словесна

атака.

Диалогът между лирическият аз и Дамата не е приятелски, а спор, словесен конфликт. Това е борба на идеи, на възгледи по най-съществената тема на епохата Човекът в новото време. Позициите на спорещите са отдавна изградени ясни, крайни. Затова и диалогът е остър. Дамата прекъсва сърдито лирическият аз, защото е категорична: Аз мразя човека. Нейната позиция се изчерпва с омразата. Спорът не е философски, пък и лирическият аз директно признава: аз понакуцвам в теория. Затова дават по един пример от живота. Дамата:

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишел

подире

И после му станало леко.