МЕЧНИКОВ, ИЛЯ ИЛИЧ (1845 - 1916)

Проф. Иля Илич Мечников е руски биолог, почетен член на Петербургската академия на науките (1902).

Мечников става известен учен още на 23 години. В продължение на 12 години е професор в Новорусийския университет в Одеса и заедно с талантливия зоолог А. О. Ковалевски (1840 - 1904) създава ново направление - еволюционна ембриология.

Равнодушието и бюрократизмът в царска Русия принуждават Мечников да напусне родината си. Най-напред се заселва в Италия, където продължава изследванията си върху вътреклетъчната обмяна на веществата. Мечников прави забележително откритие в ларви на морски звезди установява свободни клетки, които се движат, хващат и смилат органични частици. По-нататъшните изследвания показват, че такива странстващи клетки има и в други животни, а също и в човека. Тези клетки били известни отдавна като левкоцити (бели кръвни клетки). Мечников предположил, че това са защитните клетки на организма. Така ученият открива и изучава фагоцитозата и въз основа на нея създава общата теория на възпалението и фагоцитната теория на имунитета. Занимава се и с проблемите на старостта. Като средство за забавяне на остаряването препоръчва българското кисело мляко.

От 1888 г. И. И. Мечников работи в Бактериологичния институт в Париж, чийто пръв директор е известният френски учен Луи Пастьор. През 1908 г. е удостоен с Нобелова награда за физиология и медицина.