1.ВИДОВЕ ПОЛИМЕРИ

Видове полим. мат.-делят се на естествени и синтезирани

1.Термопласти(пластомери)-свързани мономери в една верига-линейна и разклонена.Връзката е ковалентна.При загряване омекват и преминават в течно състояние.Това е обратим процес.могат да бъдат подлагани на пласт.деф.,леене и заваряване.

-хим.стоеж-два осн. хим ел.-въглврод и водород.За да се получи полимет трява да имаме мономер . -молекулен стоеж-аморфни и частично кристалинни

а.Аморфни-имат памукообразна форма(омотаване,засичане-подобряват мех. св-ва). Характерно-под темп. на встъкляване те се твърди и крехки,с прозрачност наподобяваща стъкло,а над тази темп. омекват и преминават в течно състояние.Ако приложим външ. усилие,над темп. на нагряване,то те ще будат линейни по посока на външ. нагряване.Получ. се псевдо кристалинно състояние.Ако премахнем външ.усилие се връща в изходно състояние(памукова форма).Но ако изпънем над темп. на встъкляване преди да премахнем външното услие се запазва ориентираната структура(анизотропия).

б.чатично кристалинни При тях в аморфната събстанция има разположени отделни кристалинни части.3вида:сноповидни,гънкови и сферолити.

2.Дуромери(дуропласти,реактопласти)-представляват 3 деменсионно свързани атоми и атомни групи в мрежести образувания.Също с ковалентна връзка помежду си.Характерена е степента на омрежване.При загряване не омекват, не се стопяват,а накрая се разрушават.Крайната им форма трябжа да се помучи по време на синтероването.

3.Еластомери- същата структура като на дурометите с една разлика-мрежата е мн рехава(гума).Характерно е ,че ако натовариме с голямо външ. Усилие се получ. Удължение,но след премахването му еластомера приема първонач. си форма.Пак поради тяхната мрежеста структура крайната им форма се получ. по време на синтероването.

_моелкулен стоеж на дуромери и еластомери-мрежесто образувание.Обработват се чрез мех. обработка.

Осн.. св-ва на полимерите

-външни-мн добра гладкост без допълн. обработка,оменно оцветяване чрез допълн. оцветители и прозрачност при аморфните полимери,която варира от пълна до нулева.

-физ.-хим.-устойчивост на корозия,на въздух и вода;относителни ниска плътност от 0.9 до 1.5 гр. на къб.см..Плътността подпомага високата специфична якост и се получ. олекотени конструкции.Ниска почти нулева топлопроводимост.Топлино разширение-8 пъти по-голямо от това на стоманата и 4 по-голямо от алуминия.Мн. добри изолатори са,леки и лесно формообработващи.Широко приложение в електротехниката.

2.ДЕФОРМАЦИОННА СПОСОБНОСТ И ЯКОСТ

-Пълзене-силнои при продължително натпварване се получ. остатъчни деофрмации.

-якост-при променливи натоварвания е ниска

-сколност към стареене-сравнително висока.Най-ярко изразена при въздействие на атмосферно влияние.

3.СИНТЕЗИРАНЕ НА ПОЛИМЕРНИ МАТЕРИАЛИ

Получава се при синтез на мономери.Различават се 3 вида процеси.Чрез тях се получава суровия полимер.

1.Полимеризация -Същност-свързване на еднакви ненаситени мономери,без отделяне на страничен продукт.Схема-А+А->В.Необходими тех. Условия:въвеждане на топлинна или електромагнитна енергия;добавяне на катализатори;провеждане на процеса в вакуум или инертна защитна среда;висока честота на изходните матерали.

Етапи на полимеризация:

Стартова реация-отваряне на една от връзките м/у два съседно въглеродни атома.Чрез вкарване на топлина пероксидът се разлага и се получ. радикали.Те разтварят хлабавата връзка и се свързват в стабилна атомна конфигурация.Създава се свободна връзка към която да се присъединят други мономери.

Образуване на веригата-екзотермичен процес.Значително количество топлина трябва да бъде отведено чрез интензивно охлаждане.

Прекъсване на нарастването на веригата:чрез преместване на 1 водороден атом от една към др. верига;два свободни края на молекулни вериги взаимно се насищат;чрез добавяне на допъл. субстанции.

Методи на полимеризация:

В субстанция:2 видаВ смесителен котел.Изпълнява се на отделни порции.При вкарване на мономера котела се загрява.Като започне екзотермичното образуване котелът се превключва на режим охлаждане.Следи се полимерът да в течно съсътояние,за да мпже да се източи.Непрекъсната полимеризация в реакторна колона в два захранващи резержоара се иницира процеса.Субстанцията се подава в тръбната система за пълна полимеризация.Системата се темперира,така че да можа да се псъществи процеса и същевременно да осигури и изтичането на готовия продукт.

Предимството на полимеризация в субстанция е високата честота и хомогенност,а недостатък е сравнително високите темп. на процеса.

б. В разтвор-разтворими са както мономерът така и полученият полимерен продукт.Предимство е че продуктът може директно да се използва в разтворено състояние,като напр.-лепила,лакове и др.

в. В емулсия-когато мономерът не се разтваря в вода.Водата се използва като дисперсно средство,към която се прибавя капковидно сапунести емулатори.Образуват се мицели.Тези мицели обграждат затворени сухи просъранства.

г. В суспензия-неразтворимия в вода мономер се деспергира ччрез бъркане,а за емулатори се прибават защитни колоиди.Те стабилизират дисперсията и предотвратяват коагулазията(залепването).Получават,след изхвърлянето на водата,се праховиден материал,който е по-едър от емулсионния .

д. Чрез утаяване-когата първоначалние продукт е разтворим,а крайния е неразтворим.Предимство е по-бърз процес от полимеризация в разтвор и разтворителят позволява повторно използване.

2.Поликондензация-свързване на нееднороден мономер,при което се отделят свободни субстанции.А+В->С+Д. Химичноравновесна е и поради това,за да бъде продължителна е нобходимо:

Изменение на температурата или налягането на реакцията

Понататъчно добавяне на мономерна събстанция

Отвеждане на кондензатите чрез изпаряване или работа във вакуум.

Фази:

Стартова реакция-образуване на радикала чрез използване на активираща енергия.

Образуване ма верижни или мрежести молекули.

Прекъсване на реациата.

3.Полиадация-свързване на нееднородни мономери,без да се отделят др. субстанции. А+В->С.Не е равновесна реакция и управлението и се извършва само чрез точно дозиране на материала.Получения продукт се дава за формоизменение и едновременно с това се довършва полиадацията.