МАСКАТА НЕОБХОДИМА ЛИ НИ Е
(ЕСЕ)

В българския тълковен речник едно от поясненията за маска е: лице, израз на лицето; престорен телесен или духовен образ... Всички тълкуват маската като израз на лъжа, предателство, лицемерие или просто нещо, което човек слага, за да не показва истинската си същност... Чух своите съученици да упрекват и не одобряват тази роля на човека, докато е с пердето от забулени мисли или просто докато се намира зад завесата на видимото, това е един необятен свят, в който всеки може да бъде такъв какъвто иска, мечтае или чувства, защото не може да намери себе си от другата страна на действителността... Е, наистина тогава хората биха живели в една просторна лъжа лъжа на действията, мислите или намеренията. Но нека погледнем и от хубавата страна на тази измама маската... Първото нещо, за което се сещам като чуя думата маска, е театър. Обикновено двете лица, които представляват театъра, са ядосаната, намусена и тъжна маска трагедията, а другата е радостна, доволна и щастлива комедията. Те са израз на два различни персонажа и свята, напълно различни помежду си, но винаги са изобразявани заедно и неразделно, затова ще разгледам тези два свята самостоятелно... Една мисъл на Бьорне звучи: На сцената човек трябва да стои една степен по-високо, отколкото в живота. Всеки около нас е актьор по един или друг начин, защото иска да бъде нещо повече от това, което е. Ако човек е щастлив, докато прикрива своето Аз нека така да бъде. Поне в този живот свободно можем да си позволим да бъдем каквито искаме в мечтите и чувствата си, без да се ограничаваме. По това може да съдим, че маската ни позволява да изразим себе си по един по-лесен, но не толкова реален начин. В това се състои и красотата на един човек нереалността и може би оптимизма. Маската има за цел от една страна да ни скрие и защити от безмилостното човешко безразличие на обществото, което според мен се гради само на лъжа депутати, министри, парламент, шефове, директори, власт и всички други, които стоят по-високо в социално-йерархичната пирамида на живота. Които си играят с бъдещето на нацията и човечеството като цяло. Но маската олицетворява и по-тъмната страна на хората презрението, недобронамереността, което води до намразване помежду ни и отчуждаване. Все пак не трябва да забравяме, че е по-добре да живеем с истината, отколкото с премълчаването й. Но Понякога благородната лъжа е по-полезна от болезнената истина. В днешно време израз на възпитание е да премълчиш негативизма си срещу даден човек, отколкото да му кажеш истината. Тогава ти просто любезничиш, без това да ти е по нрав. Може би това е по-добре, защото нека си представим свят, в който всичко е открито и честно... Това би унищожило човечеството много по-бързо, отколкото, ако живеем в една красива маска на доброта и разбиране. Наистина тогава всичко би било фалшиво, но това би спестило много повече болка и страдание на заобикалящите ни хора. Изтъркано е да казваме, че е хубаво да си естествен и да бъдеш себе си това на практика е невъзможно в 21 век, защото стоят редица ограничения, за да можеш да изразиш душевността си. Нима не е така?! Важното е да не се прекалява с искреността под маската. Театърът е изкуство, животът също. Той (животът) е низ от сцени, събития и действия. Vita breviz, art longa латинска поговорка, която гласи: Животът е кратък, изкуството е вечно. Затова трябва да живеем по своя воля, та дори и с маска. На въпроса по темата Маската необходима ли ни е? няма еднозначен отговор или поне аз все още не съм го намерил, но би било по-добре, ако човек престане да използва многократно този израз на лицето маската, в своето ежедневие, а я поставя за по-специален случай.