Мащабируеми паралелни компютърни архитектури

1. Мащабиране на ресурсите, приложението и технологично мащабиране

Мащабиране на ресурсите - представлява модулно увеличаване на паралелния компютър, т.е. увеличаване на размера на машината броя процесори, капацитета на паметите, кешовете, дисковете, усъвършенстване на програмното осигуряване и т.н.

Мащабиране на приложението представлява повишаване на производителността при решаването на проблеми с по-големи обеми на обработваните данни и изобщо, при по-голям работен товар; Изпълнението на дадено приложение на конкретен паралелен компютър формира т.н. двойка приложение/компютър и се нарича паралелна система.

Технологично мащабиране осигурява възможност за адаптиране на системата към иновационните технологии. Има три основни аспекта: мащабиране на генерацията; пространството и хетерогенността.

2. Архитектурни стилове. Цялостната структура на компютърната система се нарича макроархитектура, докато структурата на процесора и неговата обвивка формира т.н. микроархитектура.

- Архитектура без общи ресурси

- Архитектура с общи дискове

- Архитектура с обща памет

3. Физически модели. Актуални са паралелните архитектури , включени в класа MIMD от класификацията на Флин. Този архитектурен клас включва пет физически машинни модела:

- Паралелни Векторни Процесори (PVP)

- Симетрични Мултипроцесори (SMP)

- Масивно Паралелни Процесори (MPP)

- Машини с Разпределена Обща Памет (DSM)

- Клъстери от работни станции (COW)

4. Семантични атрибути