Маркетинга възниква като теория след 50 те години на миналия век, когато предлагането превиша търсенето. В първите години на стоковото производство и размяна, той се осъществява много лесно и непосредствено, тъй като връзките и контактите между търговците и потребителите са били преки. В съвремените условия маркетинга е концепция за определение не само на продажбите, но и на целия производителен процес, с цел конкурентноспособно задоволяване на потребностите и исканията на потребителите при взаимна изгода на продавачи и купувачи. Според гурото на маркетинга Филип Котлър, маркетинга се дефинира по следния начин маркетинга е човешка дейност насочена към задоволяването на нужди и желания чрез процеса на размяна.

Основният принцип, който маркетинга дефинира е : първо продавай след това произвеждай. Това означава да се произвеждат стоки или услуги само, когато се знае със сигурност къде, как и при какви условия и с какви дистрибуционни канали ще се осъществява сделката.

След като фирмата е изследвала пазарите, извършила е сегментиране, избрани са целевите пазари и сегменти, създаден е продукт, който удовлетворява съответните потребители, формирана е ценова политика, предстои да се направи преценка и да се вземе решение по един от най-сложните от организационна гледна точка въпроси как създадените и произведени вече стоки да станат най-достъпни за потребителите.

Този въпрос може да бъде решен с помощта на маркетинговата дистрибуционна политика. Тя се основава на анализ на възможните пътища за доставяне на стоката от производителя до крайния клиент и разработване на този или тези от тях, които осигуряват достигане на фирмените цели при най-добро удовлетворяване на потребителските изисквания и предпочитания.

Изборът на система на дистрибуция и формирането на дистрибуционна политика са основа, върху която се изграждат дългосрочни контакти с цел постигане на единство на интересите на независими организации, довеждащи стоките и услугите до целевия пазар, до потребителите. Според И. Ойден Дистрибуцията създава благоприятни възможности подходящите продукти да бъдат на определено място, в определено време, на конкурентни цени.

Дистрибуцията обхваща дейностите, свързани с доставяне на продуктите на потребителите когато, където и колкото ги искат. Въпреки, че потребителите не виждат дистрибуцията на един продукт, те много силно оценяват наличността на продукта като резултат от дейността на дистрибуционните канали.

Маркетинговата дистрибуционна политика е организирана и управлявана съвкупност от различни канали за реализация, които една фирма изгражда и развива или ползва на договорна основа за целите на ефективната реализация на своята продукция. Каналите за дисрибуция представлява организирана мрежа от фирми или лица, които придобиват или съдействат за придобиване дадена стока или услуга при движението й от производителя до потребителя. Основните канали за дистрибуция могат да бъдат следните видове : традиционни и вертикални маркетингови канали.

Традиционият маркетингов канал се осъществява по няколко начина: пряк и непряк достъп.

Прекият достъп се осъществява по схемата производител потребител, без посредник между двете страни. Прекият канал има следните предимства: