УВОД

Събитията след 1989г. в страните с централно планирана икономика в Източна Европа доведоха до рязко влошаване на икономическата ситуация в тях. Тези страни изживяха сурова рецесия, която се характеризира с висока инфлация, фалит на държавни предприятия, голяма безработица, рязко спадане на търговията, преструктуриране на икономиката и сериозни проблеми в платежните баланси.

От една изградена централизирана система за организация на превозите се премина към пълна либерализация на транспортния пазар без да са създадени условия за равнопоставеност и лоялна конкуренция между основните видове транспорт. Утвърдиха се някои тенденции в развитието на железопътните и автомобилни превози, които оказват определено негативно влияние, както върху икономическото състояние на транспортните фирми, така и на качеството на транспортното обслужване.

Изход от това положение се търси в цялостното структурно, законодателно и технологично преустройство на железопътния транспорт. Железопътният транспорт се нуждае от нови търговски ориентирани управленски структури по подобие на тези в конкурентните видове транспорт. Географското разположение на страната, преминаването на пет Трансевропейски коридори през територията й, водената политика на хармонизиране на законодателството и участие в европейските структури, определят до голяма степен етапите за развитие на железопътните превози. Те трябва да бъдат съобразени с развитието на Европейската железопътна система и принципи за преструктуриране на железниците заложени в Директива 91/440 на ЕС.

Тези нови постановки определиха мисията на пътническите превози в настоящия момент:

ПРОВЕЖДАНЕ НА АКТИВНА ТЕХНОЛОГИЧНА И ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА ЗА ЗадоволЯване потребностите на клиентите от бърз, безопасен и удобен железопътен пътниЧески транспорт ЧРез повишаване ефективността и каЧеството на обслужване в условията на Валутен борд и структурно преустройство на НК БДЖ И В СЪОТВЕТСТВИЕ С изискванията на ПЛАН - ДОГОВОРА С ДЪРЖАВАТА.

При преструктурирането на икономиката, в т.ч. и на железниците от важно значение е да се определи бъдещият им статут и новите принципи на взаимоотношения с основния им акционер - държавата. Принципите, на които трябва да се изграждат отношенията между държавата и железниците са следните:

-международната интеграция на железопътната система;

-инвестиционната политика и критериите за инвестиране;

-прозрачност при счетоводното разделяне на експлоатацията от инфраструктурата и отделните бизнес-дейности;

-финансовата отговорност на държавата за инфраструктурата;

-технологичното и финансово преструктуриране;

-стратегията за управлението на железниците;

-независимост на управлението;

-договори за обществени услуги;

-лоялни и равнопоставени условия на конкуренция;

-отношенията с клиентите.