Любен КаравеловМаминото детенце- анализ

Една от творческите задачи, които видният ни общественик и забележителен белетрист Любен Каравелов си поставя, е да изобличи пороци и явления от нравствен характер, опасни не само за отделния човек, но и за обществото като цяло. Решителна крачка в осъществяването на тази благородна цел прави с повестта си "Маминото детенце", в която на прицел са взаимоотношенията в едно чорбаджийско семейство. Първите страници на творбата запознават читателя с героите и тяхното безсмислено съществуване.

Началният пейзаж уточнява времето и мястото на действието и създава емоционална нагласа за възприемане на съдържанието. С много светлина и красота е наситена природната картина, представляваща истински земен рай.Поведението на работливите девойки, които като лястовички пеят, подскачат и се смеят, създава усещане за волност и хармония. Сравнението, засилената глаголност и метафоричните епитети допълват особената атмосфера и празничното настроение.

Каравеловите размисли за краткия майски живот на трендафила , изпълнен със сладки мигове, и многолетието на върбата карат читателя да се замисли за истинската стойност на човешкото съществуване. Контрастното сравнение представлява оригинален преход към портретното описание на един от героите - чорбаджи Нено. Впечатляващо е гротесковото оприличаване на мазното му тяло с две лебеници. Характерна е и неговата поза. Лениво отпуснат под дебелата сянка, чорбаджията е чужд на трудовото оживление Облечен като за празник - в коприна и лен, той се е отдал на безделието и леността. Материята подсказва социалното му положение на богат и заможен човек, както и липсата на естетически вкус. Комичният ефект се подсилва и от умалителните съществителни имена "пръчици", "елеченце". Затрудненото дишане на Нено поражда представата за неговата склонност към удоволствията в живота. Израз на авторовата ирония е описанието на поетичното клокане и сравнението с вулкана. Впечатлението за влечение към житейските съблазни се затвърждава от червения цвят на ушите и носа. Каравеловият сарказъм проличава в оприличаването им с подлоги. Като че най-забележителни обаче са очите на Нено, наречени "черни точки". Липсата на светлина в погледа му издава неговата ограниченост. Самоцелният живот е погубил способността му да създава красота, да я открива и да и се наслаждава. Жалък и смешен е чорбаджията със своята карикатурна външност, загатваща и за съществени черти от характера му. Повествователят обогатява първоначалната представа за Нено чрез диалога с безхарактерния ратай Иван Нищото, който безропотно изпълнява господарскитемъдри наставления. Грубо и жестоко е отношението на чорбаджията към девойките, които работят и получават "парици" за труда си. Умалителната форма на съществителното име подсказва, че парите