Маминото детенце

Любен Каравелов

3-та глава

Трансформиращ преразказ от името на Николчо

Мама започва да ме утешава. През това време баща ми мърмори за развалената си дрямка и си припомня съня си. Сеща се за ракията и пита донесъл ли я е Иван. Последва утвърдителен отговор. Аз също поисквам ракия. След известни преговори получавам една чаша.

А аз все раста и раста. Гюловата ракийка, изпита от мен тогава, има голямо влияние над моя милост. Аз решавам да продължа това начинание. Най-напред се заемам да си намеря подходящи другари, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели комании и сладки беседи. Но търсенето ми се опира, защото обичам да си държа главата високо.

Но съдбата е странно нещо. Един ден излизам да се поразходя с двама мои полудругари - попският син и една дяволска унука.Това става, когато почвам да се занимавам с Евините дъщери. Смачава се. Ние отиваме под една върба. Вадим две стъкла ракия и хартийка бадем. Христьо Новият пита Михаил, попският син, дали е купил локмаруху. Аз питам за какво им е. Обясняват ми, че ако в гюловицата се сложи малко локмаруху, то тя може да възкреси и мъртвите. Като изпиваме едното стъкло ракия, пред нас се изправя синът на Хюсеина Налбатинът. Всички го познават. Ако питате мене, или някой приятел, то ние ще ви разкажем много похвални историики и различни хероически подвизи. Но коментарът на неговите реднини или на старите турци и българи би ви накарал да си затъкнете ушите и да побегнете през девет земи в десета и през девет води студени. Ние двамата се помирисваме, харесваме се и тръгваме заедно да мерим улиците и полетата.

Старците казват, че никой няма да види добро от нас. Ако не се удавим, ще бъдем обесени. Казват още, че имал съм нужда от дървн господ. Али ага ни определя като луди. И той иска да ни бие, даже да ни изгони от града. Трябвало и баща ми да бъде набит, задето ми е изпуснал юларът.

Такова е общественото мнение за мене, макар че мама смята, че на чорбаджийс-

ките синове трябва да се прощават множество прегрешения.