Анализ на Мамино детенце

ПЪРВА ГЛАВА

1. Природна картина

Месец май начало на нов живот, пролет, събуждане, очакване на нещо добро, красота

Слънце светлина, доброта, красота, радост

Златни лъчи метафори, които внушават усещане за неземна красота. Повествователят

Райска градина разкрива своето преклонение пред българската природа.

Млади и крехки създания ярките епитети препращат към усещане за красота, младост, волност. Каравелов рисува красотата на българската жена.

лястовички доброта и трудолюбие

момиченца - авторовата нежност към работливата българка

пеят, подскачат, смеят се, радват се глаголи за движение, представени в градация, за да

разкрият, че трудът носи радост, че българката е трудолюбива и красива, защото

трудът я краси.

ИЗВОД: Авторът започва своето повествование с една прекрасна, жива, динамична картина, изпълнена с радост от труда. Налага се усещането, че трудовият човек е красив, а трудът е извор на всички блага.

Тази картина е в ярък КОНТРАСТ с образа на чорбаджи Нено. Чрез контраста още по- ярко пред читателя ще изпъкне истината за героя.

2. Философски възгледи на автора:

- алегоричните образи на трендафила и на върбата всъщност разкриват два типа човешко поведение

Трендафил живот, насочен към правенето на добро за другите, за обществото (навън).

Върба живот, съсредоточен върху себе си и собсвения свят, света на личните интереси, т.е.

навътре.

ИЗВОД: За Каравелов човешкият живот не се измерва с изминалите години, а с това, което човекът е направил за другите. Един живот може да бъде кратък, но смислен, защото е дал нещо на обществото, а друг дълъг, но безсмислен, защото е преминал в егоизъм и дрямка. Човек сам избира какъв да бъде животът му.

3. Портретно описание на Нено

- избран е този похват за изображение, за да се акцентира върху най-значимото у героя телесното, материалното, външния вид.

- трикратното повторение на глагола седели => вялост, неподвижност, мързел.

- лебеница предмет от растителния свят, намек, че героят не притежава човешки черти. Препраща се към невероятната деформираност на тялото малка глава => липсва духовност.

Описанието на чорбаджията е ПРЕОБЪРНАТО, първо се започва от тялото, а после се рисува лицето. Това е начин за Л. К. да внуши на читателя, че у Нено преобладава телесното.

• коприна, лен дрехите са скъпи, намек, че героят е богат, лежи в делничен ден, т. е. не е необходимо да се труди. Не работи за хляба си, паразит. Облеклото е красиво, но на уродливото му тяло изглежда смешно и прави героя още по- жалък.

• елеченце, пръчици умалителни съществителни, които засилват усещането за физическа грозота на героя, придават комичен ефект.

Започва изграждането на един уродлив и отблъскващ външен вид, за да разбере читателят, че безделието е деформирало героя.

• мазно тяло отвращение, погнуса, усещане за нечистоплътност

• фесът отношението към поробителя, намек за липсата на родолюбие, за симпатия към поробителя

• дишането дори този естествен процес затруднява героя, дотолкова той е деформиран (и безпомощен в своето уродство).

• Лицето отличителното у човека. Нено обаче няма своя физиономия, т.е. той е нищо, нечовек, не е индивидуалност. Малката глава също е намек за бездуховност.