"МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ", ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Вариант на синтезиран анализ

. Патриархалното българско семейство

Членовете на семейството в патриархалния ред са подредени в строга йерархия по пол, възраст и власт. В многолюдния патриархален дом думата на най-стария е закон. Той има правото да ръководи съдбите на по-младите, той е почитан и уважаван от всички. Идеалът за семейството е свързан с наличието на много деца, които се възпитават в трудолюбие, ученолюбие, добродетелност, спестовност и уважение към традицията. Българското патриархално семейство е сплотено, в него са на почит любовта, сговорът, уважението и доверието между членовете на семейството. Така години наред обществото ни се е съхранило в робството.

Бащата е символ на сътворението, господството, достойнството. В патриархалното семейство той е бил главата, притежавал е силно влияние и власт, негова е била тежката дума.

Майката е символ на сигурността, на убежището, на топлината, на нежността, на храната. Тя е тази, която дава и съхранява живота.

Бащата и майката поддържат света на традициите.

Но дали казаното дотук е присъщо за Неновото семейство? Какви са Нено и Heновица като родители? В какво се изразява разликата в тяхното поведение?

. Творческа история и смисъл на заглавието

Конкретната задача на повестта, публикувана за първи път през 1875 година в списание "Знание", е била да съдейства за облагородяване на нравите, против старовремското разпореждане със съдбата на младите - да бъдат оженвани насила от родителите си, не по воля, а по сметка. Желанието на Любен Каравелов е било да се застъпи за правата на жената в патриархалното общество. Но повестта придобива едно още по-широко значение - тя разкрива до какви нравствени опустошения и физическо обезличаване довеждат алчността и жаждата за пари и власт.

Проблемът "мамино детенце" става заглавие, което отразява едно тревожно явление - неправилното възпитание на единственото дете води до упадък на нравите на обществото. Заглавието на повестта се превръща във фразеологичен израз и от момента на създаването и то означава глезеник, готованец, човек безхарактерен и безпринципен, който е свикнал да получава всичко наготово и то за сметка на другите - свои и чужди.

. Тема

Несъмнено в творбата водеща е темата за неправилното възпитание като резултат от липсата на идеали. Тук е мястото да направим уговорката, че в литературата се работи с конкретни образи, но те не са единичен случай, а в тях е заложено нещо типично за цялото общество. С други думи, те са обобщения на едно наблюдавано явление. Затова героите в повестта са сатирични обобщения на черти от българския характер, както ги е видял писателят. Чрез тях социалната действителност е предадена живо и убедително - осмивайки отрицателното, авторът жадува да насочи своите читатели към положителното в живота на човека.

IV. Идея

В повестта на Любен Каравелов ролите на бащата и майката са изцяло преобърнати, защото в тях е заложена идеята на автора да покаже корените на злото за обществото, които започват от семейството. Обобщението на идеите протича по веригата семейство,