МАЛЪК МОЗЪК

Малкият мозък (cerebellum) се развива от задния мозък във връзка с развитието на рецепторите на равновесието (фиг. 328). Някои автори (Орбели) го считат като висш орган на в. н. с. Той е развит в различна степен във всички гръбначни животни. Като най-голяма част от задния мозък той се разполага и запълва голяма част от задната черепномозъчна ямка, назад и под тилните дялове на мозъчните полукълба, над моста й продълговатия мозък. От мозъчните полукълба е отделен чрез дълбока цепнатина (fissura transversa cerebri).

Малкият мозък е съставен от две големи странични части полукълба, и по-малка средна част, която поради особената си форма е наречена червей (vermis). Филогенетично червеят е по-старо образование от полукълбата. Отделен е от тях чрез различно изразени в различните участъци надлъжни бразди. Назад полукълбата са издадени

повече, отколкото червеят, вследствие на което между тях се получава значително дълбока изрезка с разширение в долния край, в което се помества продълговатият мозък. На двете полукълба се различават горна и долна повърхност. Малкият мозък е построен от сиво и бяло вещество.