Чудомир

Малко агрономия

С метнати празни чували през рамо, с ръце, пъхнати в поясите, спрели се

пред рибарските дюкяни в града, Титьо Кутлето и Нено Керин гледат

големите шарани и сомове, налягали по мокрите тезгяхи, цъкат, клатят

глави и се чудят. Титьо стиска под мишница един бял пазарски хляб, а из

Неновия пояс се подава опашката на една голяма черна ряпа.

До тях доближава Пенко, на Добря Паприка момчето, от тяхно село, дето се

учи в София за агроном.

- Какво сте опулили очи, лельоолу, и какво сте запреглъщали на сухо,

като цигани пред кебапчийница? Бива си я рибата, а?

- Чудесия! - извръща глава Титьо Кутлето. - Голямо нещо. Де е расло, де

е пасло!

А Нено, втренчил поглед, не се извива даже, а мърмори под нос, като на

себе си:

- Тцъ, тцъ, тцъ... Едра работа, бряа!... Голяма работа! Колкото и да си

разпуща пояса човек, пак не може да я изяде наведнъж самичък.

- Едри са я - обажда се Пенко. - На обработена земя расли, на торно

място никнали, не са като твоята ръж на Сипеите, дето я скуба лятос по

колене.

- Ама как торно място? - пита Нено. - Морето ли?

- Морето я. И преорано, и наторено.

- Че кой го оре?

- Корабите, кой? Орат го, обръщат го, кръстосват го, а вий го торите от

хубаво по-хубаво и затова ражда такива едри риби.

- Че как тъй? - пита пак недоверчиво Нено и си бърше устата с длан.

- Как? Вие си знаете как. Нали и двамата имате торища в село?

- Имаме. Всички имат.

- Нали нямате приготвена специална яма за тор?

- Нямаме. Никой няма.

- Щом завалят дъждовете, и те почват да се оцеждат, нали?

- Оцеждат се.

- Потича от тях червеникава вода и се разлива из двора. Нали?

- Потича, разлива се.

- Вземате тогава мотиките, прокопавате вадичка, отправяте я под

вратника, за да се изтече на улицата. Нали?