Малките и големите

в повестта Шинел

Цикълът на Гогол Петърбургски повести пресъздава и същевременно анализира абсурдната реалност в руската столица Петърбург през 30-те и 40-те години на 19-ти век.

Ключово място в цикъла заема повестта Шинел. Вниманието на Гогол е съсредоточено върху строгата социална йерархия, наложена от обществената система, която разделя хората на малки и големи в зависимост от произхода им. Авторът рисува една жестока картина, в която, от една страна, стоят дребните и незначителните хора, ограбвани и отхвърляни, а от другата са големите, важните личности, подтиквани от бюрократичния ред да мачкат и унижават. Изобразявайки този свят на грозота и нечовечност, Гогол поставя проблема за обезсмислянето на човешкото съществуване от обществения ред. Независимо дали са малки или големи, всички са жертви на всевластната бюрократична машина.

Разделяйки хората на по-нисши и по-висши, несправедливата обществена система ги лишава от пълноценен живот. Всеки се ражда със социалното си положение и няма шанса да го промени, да се издигне и да постигне нещо повече. По този начин бюрократичният ред отнема на хората възможността да мечтаят, да се борят, да си поставят цели и да ги осъществяват- отнема им щастието. Такъв е животът, който водят героите на Гогол- жалък, непълноценен, безсмислен и еднообразен: него го виждаха все на едно и също място, все в същото положение и на същата длъжност, все същия чиновник за писане на писма,.

Тъй като бюрократичната машина извежда на преден план произхода, това се отразява и в ценностната система на хората. Човек е преценяван по социалното си положение и по поста, който заема, а качествата, уменията и душевността му остават в сянка: у нас преди всичко трябва да се каже чинът..

Несправедливата обществена система ръководи живота на хората, като определя мястото им в обществото и начертава съдбите им. Това негативно влияние се разглежда от Гогол през цялата повест чрез образите на героите, ситуациите, в които