Малкият принц- подробен трансформиращ преразказ

/ от името на лисицата /

Аз Лисицата се появих под ябълковото дърво и поздравих едно малко момче.То учтиво отговори и като не ме видя, попита коя към? Представих се на малкия принц, който ми предложи да си поиграем. Онвърнах му, че не мога да играя с него, защото не съм опитомена.

Малкият принц ми се извини и попита какво значи това. Аз разбрах, че момчето не е оттук и затова не разбира.Обясних, че хората имат пушки и ходат на лов.Поясних, че според мен само това ги интересува и на свой ред го запитах то какво търси. Приятели отговори .

Тогава помислих и обясних, че да опитомиш значи да се обвържеш. И започнах да разсъждавам, че това е да се свържеш с другите - да ги опознаеш, да се сближиш с тях и да се привържеш към тях, да ги обикнеш. И аз лисицата, която приличам на сто хиляди други лисици, ако бъда опитомена от момчето, ше стане така, че ще изпитваме необходимост един от друг...

Малкият принц разбира обяснението ми и допълни, че и той е опитомен от едно цвете, но на друга планеть. Аз исках да зная какво има там, но по важно за мен бе за разкажа на малкия принц колко еднообразен е живота ми, че трудно различавах кокошките от хората, че няма слънчев лъч. затова го помолип да ме опитоми и в живато ми да грейне слънце, да бъде прекрасно, да има приятели.

Но престанах да мечтая и замълчах., но не задълго. Гледах малкия принц и се молех да ме опитоми. За жалост, момчето отвърна, че няма много време и трябва да намери приятели, за да разбере нещата, които го интересуват. Моят отговор бе, че могат да се проумеят само нещата, които са опитомени, че между хората няма приятели и затова исках да ме опитоми, защото аз трябва да съм му приятел.

Когато разбрах, че малкият принц е готов на това, започнах търпеливо да обяснявам как ще се случи ....: всеки ден ще чакам в един исъщи ден и в един и същи час , седнала в тревата, без да говорим...С всеки изминал ден ще се приближаваме, докато се сприятелим.

И аз дадох урок на момчето как де ме опитоми. Успях да му внеша, че за истинското приятелство е необходимо време, необходими са обреди.Обясних на малкия принц, че това прави един ден , различен от другите дни, и един час, различен от другите часове. Спечелих малкия принц, скъсявайки разстоянието помежди ни. лека- полека се сближихме, спечелихме взаимното си доверие, опознахме се.

Така малкият принц ме опитоми. Наближи часът на заминаването и аз щях да заплача.Момчето ме упрекна, чу аз съм виновна, защото исках да ме опитомят. Но нищо, пак спечелих, заради моя живот. На раздяла отпратих малкия принц да види розите си, а когато се върне да се сбогуваме , ще му подаля една тайна.

И малкият принц отиде да види любимите си рози, но разбира, че те не са опитомени, за разлика от лисицата, която му е идинствената на света приятелка.Той усети, че розите са хубави, но празни...

Момчето се върна при мен. Аз му казах сбогом. Доверих му моята тайна- тя е много проста: истински се вижда със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Тази истина ти не трябва да забравяш.