Малкият свят на човека нищо

Влизайки в света на героите от повестта на Любен Каравелов

Мамино детенце, читателят разчита истините за стойностното в човешкия живот, за ценностите в него,за отговорността,която всеки носи към чудото, наречено Живот,Ипозлвайки средствата на сатирата, животът му може да бъде достоен за уважение или пък-съжаление,Това зависи от собствените му дела,по пътя по който е поел, от стремежите, които е следвал.

Светът на Каравеловите герои е свят на преобърнати ценности.В него лиспват светлина,красота,съзидание и възможност за дъховен полет.В този малък свят себичността е превърната в принцип на хармония,стойностно е единствено материалното, непозната е любовта, сърцата остават недокоснати от красиви мечти.Сянката на егоизма е уютна със своята безпроблемност, но обезличава хората, превръща ги в разрушители на своя и на чуждия живот.

Малък е света на човека Нищо, защото той е един затворен свят,далечен на крастотата и съзиданието, празен и безмислен,удобен и сенчест.В него липсват духовност и любознателност, не се усеща пулсът на времето.За да подчерате грозотата и примитивността на този свят, Каравелов росува мконтрастно един друг житейски път-този на хората творци, избрали съзидателното и красиво бъдеще служещи на красотата и добротата.

Каравеловите герои Нено и Неновица са направили своя избор-безмисленото,безплоднои съществуване.Чорбаджиите са изградили един свой свят, отдалечен от живота в Казанлък. Ежедневието им е скучно, еднообразно и безцветно, обсебено е от желанието за тишината и спокойствие.В трудовия делничен ден господарите блажено си почиват под сянката на кичестата круша, незаинтересовани за живота отвън, загрижени единствено за собствените си интереси. За чорбаджиите абсолютното блаженство се изчерпва с дъблбокия, спокоен, непрекръсвам от никого сън. Сянкара на крушата е метафора на сивото, безметежно,посредствено съществуване. То е ярък контраст с опоетизирания делник на трудовия човек.Чрез този художествен похват е внушена идеята за двата свята, за двата житейски избора.Единият свят е одухотворен, кипящ от енергия. Светъл, защото е създаден от любов. А другия-затворен.стеснен,тъмен и удорлив. В него липсват съзерцателност, милословност и творчество.

Неновица е представена в подоб ен контекст: Но малката лебеница имала още две преимущества: на нея стърчели три червени подлоги, които