Малкият принц

Вчера видях Малкия принц.Не приличаше съвсем на онзи от илюстрациите,но почти съм сигурен,че беше той.Ще си кажете: Този пък какво се прави на интересен,нали всеки знае,че световноизвестният герой на Екзюпери отдавна е заминал за своята планета!И изобщо,това си е художествена измислица!Между другото,Малкият принц никога не е бил сред любимите ми герои.Но вчера го видях.

Седеше на пейката пред училище:Челото му не се виждаше от русолявите кичури,неподстригвани отдавна.Носът му беше прав и някак си прекалено изострен.Безцветните устни почти се сливаха с призрачната белота на лицето.На дясната му буза се виждаше избледняващо вече кафеникаво-жълто петно.

Малкият принц беше мушнал ръце в джобовете на закопчаното си догоре палтенце.Единият му крак,обут в евтина маратонка,търкаляше камъче напред-назад,а другият беше свит под пейката.Гледаше право напред с втренчен,немигащ поглед на очи с цвят на мокър пясък.

Няколко момчета от началния курс се гонеха между дърветата и викаха, сякаш ги преследваше чудовище.Две-три групички от трети и четвърти клас закусваха и разговаряха оживено.Само той седеше на пейката.Седнах до него и протегнах пакетчето с чипс.Той не промени позата си,само изкриви поглед към мене.Една малка,почервеняла от студа ръчичка посегна бавно и взе само едно златисто парченце.После го пъхна в устата си и отново потърси закрилата на джоба.

-Ти от нашето училище ли си?

-Не,но тук е много хубаво-ми отвърна той.

-Защо не поиграеш с онези момчета?-посочих към петимата,които ритаха с все сила празно пластмасово шише.

-Те сигурно няма да ме харесат.А и не ги познавам.Ние сме тук отскоро. Срещу нашата къща живеят две деца,но те не ми обръщат внимание. Сякаш съм невидим.

-Защо не си отидеш вкъщи да гледаш телевизия?Тук ще умреш от студ.

-Не обичам телевизорите.Те все показват разни майки в красиви дрехи,които целуват децата си,преди да заспят и им разказват приказки...

-Ами това е нормално.И моята майка ми разказваше приказки,като бях малък.Твоята не обича ли приказките?Или работи нощна смяна?

-Мама вече не е тук.Баба ми каза,че имала рак и затова умряла.Но аз не варвам,защото през лятото ходихме на море и там си намерих едно раче. Беше