Христо Фотев

Малка балада за голямата река

На Серафим Северняк

Реката свети, после потъмнява.

Реката има ласкава ръка.

И отминава, и не отминава -

навсякъде и винаги река.

От пролетта навярно, много бистри

изгряха в нея древните звезди

и рибите - детинските й мисли -

блестяха златни в сините води...

И всичко беше ново, по-огромно.

Аз дълго гледах тъмната вода

и можех вече ясно да си спомня

какво съм бил, преди да се родя.