4.СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ И СЪВКУПНО ПРЕДЛАГАНЕ И ТЕХНИТЕ КРИВИ

СТ представлява общия обем на стоките и услугите, които потребителите, фирмите и правителството могат да закупят при дадено равнище на цени. То сума от разходите направени от всички ик.субекти

АЕ=С+I+G+(Xn)

АД-съвкупно търсене

АЕ-съвкупни разходи

Между СТ и равнището на цените съществува обратна зависимост колкото е по-ниско равнището на цените при равни други условия, толкова по-голяма част от реалния обем на нац.производство ще поискат да придобият фирмите, правителството, чуждестранните купувачи и обратно.

Реален обем на БНП

Наклонът на кривата на търсенето на отделната стока се обяснява с ефекта на дохода и ефекта на заместване

Кривата на СТ показва обратната зависимост между реалния обем от БНП и равнището на цените. Има 3 осн.фактора, които определят кривата на съвкупното АД

-ефект на лихвения процент когато равнището на цените се повишава потребителите (фирмите) разширяват търсенето на пари, за да покрият нарасналите си разходи, което води до повишаване на лихвения процент и до ограничаване на потреб.разходи, а за фирмите инвестиции. Крайният резултат е намаляване на съвкупното търсене.

-ефект на богатството с повишаване на цените реалната стойност на натрупаните средства у населението се намалява. Това води до съкращаване на техните разходи.

-ефект на вносните покупки обемът на вноса и износа зависи предимно от съотношението на цените у нас и зад граница. Ако равнището на цените у нас се повишава, ние ще се ориентираме към относително по-евтините вносни стоки. В същото време чужденците ще купуват по-малко български стоки, следователно ще се намали експорта, а от тук и чистия обем на експорта и СТ у нас.

Увеличаването на производителността означава, че при наличния обем ресурси или разходи, може да се получи по-голям обем на нац.производство. Ако данъците и акцизите се увеличават това води до увеличаване на разходите и съкращаване на СП.

5.КЛАСИЧЕСКИЯТ И КЕЙНСИАНСКИЯТ ПОДХОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ОБЕМА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

КЛАСИЧЕСКИ ПОДХОД Класическият макроик.модел за определяне обема на производството и заетостта се основава на схващането, че свободното функциониране на пазарните механизми осигурява пълно използване на ресурсите. Според Жан Батист Сей, на пазарната система е присъща същността да се саморегулира или автоматично да възстановява нарушеното равновесие. Той счита, че всяка покупка е продажба и не е възможно несъответствие между търсене и предлагане, но ако то се получи ценообразуването ще възстанови нарушеното равновесие.

Класиците основават своята теория с гъвкавите цени и заплати. Друг принцип е този на гъвкавия лихвен процент. Според тях спестяванията и инвестициите винаги се изравняват. Високият лихвен % стимулира спестяванията, а ниския ги намалява. При инвестициите връзката между лихвен % и инвестиции е обратна. Конкуренцията при свободно функциониращите пазари винаги осигурява състояние на пълна заетост, поради което не е необходимо намесата на държавата.

КЕЙНСИАНСКИЯТ ПОДХОД равновесие при безработица. Практиката опровергава някои от положенията на класическата теория. Критиката на нейните принципи се засилва по време на Великата депресия 29-33 г., които показват продължително и значително изменение на тези показатели. При тези обстоятелства този модел не обяснява и не поставя пътя за излизане от кризата. Джон Кейнс прави 3 извода:

1.състояние на равновесие е възможно и при принудителна безработица. Равновесието при пълна заетост може да се окаже временно и нестабилно.

2.Причината за високата безработица е недостатъчното СТ

3.Най-сигурно средство за намаляване на безработицата и постигане на пълна заетост е стимулиране на СТ чрез увеличаване на държ.разходи.

Кейнс счита, че цените и заплатите не са гъвкави, а относително постоянни, най-малко в степен необходима за възстановяване на пълна заетост.Спестяванията не са непременно равни инвестициите. Съществува несъответствие между плановете на инвестициите и плановете за спестяване. Затова могат да се получат колебания в общия обем на дохода, производителността, заетостта и равнището на цените.

О

Кривата на AS е хоризонтална линия когато се постигне равнище на пълна заетост; тя обаче се превръща във вертикална отсечка.

11.ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА.СЪЩНОСТ И ИЗМЕРВАНЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА

В широк смисъл заетостта обхваща всички лица които се занимават с общественополезен труд независимо от това дали срещу него получават възнаграждение под каквато и да е форма. Тя се измерва с отношението на заетите във фирмите (Е) и в домакинствата и личното стопанство (Н) към населението в трудоспособна възраст (So) намалено с броя на учащите се(О)

A= E+H / So O

В тесен смисъл заетостта обхваща само лицата които срещу вложен труд получават възнаграждение под формата на раб.заплата (Е) към цялото население (S) A= E / S

Тук се включват лицата, които извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане или друг доход, лицата които не работят но имат работа, от която временно отсъстват , лицата които управляват собствени предприятия, работят на свободна практика, под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат или не на работа други лица.

Различаваме: пълна заетост, непълна, рационална.

Безработицата е понятие, което обхваща всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Тя може да се измерва в абсолютни и относителни величини.

Абсолютният размер се определя от хората без работно място, които са изявили желанието си да работят чрез регистрацията си в бюрата по труда.

Нормата на безработица се изчислява като броят на безработните U се раздели на населението в трудоспособна възраст Sn или като се отнесат безработните към работната сила LF

Nud = U /Sn Nud= U / LF .100

Естественото равнище на безработицата е онова, при което факторите, които влияят за повишаването и намаляването на раб.заплата се намират в равновесие. Ест.равнище се формира от този процент на безработни, който е обусловен от причини извън цикъла и обхваща текущата и структурната а изключва цикличната безработица. То винаги е по-голямо от нула. На съвр.етап се приема за равно на 5-7%.

Така реалния БНП нараства по-бързо от номиналния има по-високо значение, защото покупателната способност на паричната единица се повишава.

Под ик.благосъстояние се подразбира общата полезност т.е. общото богатство. През 70-те год.е разработена методика за измерване благосъстоянието, с определящи показатели: образование, храна, здраве, жилище, заетост, почивка, соц.осигуряване, човешки свободи и др. През 80-те год. Нордхауз и Тобин предлагат нова методика за пресмятане съставките на икономически доброто и лошото, създадени през даден период. Главните насоки са:

1.оценка на разходите, предизвикани от някои отрицателни стопански резултати замърсяване на въздуха, натрупване на отпадъци и др. с които трябва да се намали БНП.

2.разходите за полицейска защита и национална отбрана, които трябва да се изключат от БНП

3.оценка на пазарните стоки, услуги и блага които трябва да се прибавят към БНП.

Новият индикатор за измерване на благосъстоянието чистото ик.благосъстояние се основава на БВП, но се отличава от него по 2 аспекта: 1- от чистото ик.благосъстояние се отстраняват някои елементи на БВП които не влияят върху благосъстоянието на отделните лица; 2- някои важни елементи на потреблението, които не са включени в БВП се отразяват в чистото ик.благосъстояние. Следователно чистото ик.благосъстояние е коригираният показател на нац.производство, съдържащ само тези компоненти на потреблението и инвестициите, които непосредствено способстват за ик.благоденствие на отделните лица.

-БНП сборът от пазарните стойности на крайните стоки и услуги, произведени от една страна вътре в нея или в чужбина с помощта на принадлежащите на тази страна фактори на производството за 1 година. В него не се включват покупко-продажбите на стоки които не са произведени през текущата година, някои финансови плащания, н-р сделките на фондовите борси във връзка с покупко-продажбата на акции и облигации, трансферните плащания. БВП измерва ик.активност вътре в даден страна, а БНП измерва ик.активност на всички домакинства и фирми на дадена страна. Към БНП се включват крайните ик.резултати от дейността на български фирми и граждани в чужбина, но не се включват в БВП, резултатите от дейността на чужди фирми в Б-я са елемент на БВП, но не се включват в БНП. Разликата м/у БВП и БНП е нетния външен доход разликата между доходите на наши фирми извън страната и доходите на чужди фирми вътре в страната. БВП може да е по-малък, по-голям или равен на БНП. БВП може да се изрази в 2 форми: стойностно-парично и натурално-веществена форма. Динамиката на БНП за отделните години се определя от 2 фактора: 1-от промените в цените и 2- от нарастването на физическия обем на стоките и услугите, които са съдържанието на БНП. Реалното нарастване на БНП може да се установи като той се изчисли в постоянни цени и така се отстрани влиянието им върху динамиката на този най-важе макроикономически индикатор.

ЦЕЛИ: Икономиката функционира и се разива на базата на свои обективно присъщи принципи, механизми и взаимозависимости и така достига до състояния на растеж, пълна заетост, стабилност на цените, външноик.равновесие и стабилен валутен курс.Но тъй като тя е динамична система, присъща й е и нестабилността, което налага да се въздейства в/у функционирането на икономиката, да се внасят в нейната система цели, които тя може обективно да постига като се отстраняват или притъпяват проявите на макроик.нестабилност.

1.Основна цел на всяка икономиса е растеж на обема на производството. Най-показателен при измерването му е БНП в неговите 2 проявления текущ и потенциален.

-потенциалния БНП е израз на оптималния обем на производство. Той се постига при едновременно равновесие м/у търсене и предлагане на продуктовия и на трудовия пазар.

-текущият БНП може да е по-малък, равен или по-голям от потенциалния. /при минус безработица, при плюс инфлация.

2.Втората важна цел е постигането на пълна заетост на ик.активното население постига се когато икономиката работи на границата на своя потенциал.

3.Стабилност на цените и липса на инфлация това са гъвкави, свободно формиращи се цени без инфлационни или дефлационни тенденции.

4.Постигане и поддържане на външноик.стабилност равновесие на вноса и износа на стоки и услуги, стабилен валутен курс, уравновесен платежен баланс.

ИНСТРУМЕНТИТЕ: за постигането на тези цели са свързани с фискалната и парична политика, политиката на регулиране на доходите и външноик.политика.

-инструментите на фискалната политика са:

=правителствените разходи са елемент на съвкупните разходи

=данъците от една страна намаляват доходите на населението и фирмите и с това потребит.разходи и инвестиции и от др.страна намаляването на данъците може да увеличи потреб.разходи на населението и инвестициите на фирмите, да повиши съвк.разходи и БНП.

=соц.трансфери пенсии, помощи, стипендии и др.

-инструментите на паричната политика са: нормата на задължителни банкови резерви, операциите на открития пазар, сконтовия процент.

-политика на доходите ограничаване растежа на паричната маса, свиване на правителствените разходи, замразяване на заплатите, които повишават лихвения процент и съкращават съвкупните разходи, а с това и реалния БНП, равнището на заетост и инфлацията

-инструменти на външноик.политика външнотърговски и валутен режим, валутни курсове, вносни мита, износни квоти, субсидии и др.

8.СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИК.ЦИКЪЛ

ИЦ е времето от началото на един спад (криза) на производството до друг. Той обхваща следващите един след друг спадове и подем на ик.активност в продължение на много години. Според някои ИЦ е външно явление, т.е предизвиква се от екзогенни фактори по отношение на ик.система. Според други ИЦ е вътрешно явление , предизвикано от ендогенни фактори присъщи на нея. Според трети е резултат и на външни и на вътрешни фактори.

За фактор, непосредствено определящ равнището на производството и заетостта се считат равнището на общите разходи, които от своя страна са детерминиращ фактор на съвк.търсене и предлагане. Затова цикличният х-р на икономиката се свързва с динамиката на съвк.търсене и предлагане. Според Оукън циклите на търсенето са повече. Различаваме:

-къси 3-5 год

-средни 7-11 год

-дълги 47-60 год.

ИЦ се състои от няколко фази: критерии за разграничаване на фазите в макроик.величини и преди всичко в БНП и равнището на безработицата. Има няколко подхода към пофазисното структурине:1.Артър Бърнс и Мичъл 2.Шумпете

Според един от класическите подходи ИЦ се изгражда от 4 фази: криза, депресия, оживление, подем

-криза най-ниското равнище на цикъла спад на производството и увеличаване на стоковите запаси, намаляване на печалбите, съкращаване на БНП, рязко повишаване на лихвения %, увеличена безработица и т.н.

-депресия производството и заетостта достигали най-ниско равнище при кризата се запазват, но има леко оживление, постепенно изчезват стоковите запаси, спира намаляването на цените, заетостта се задържа и т.н.

-оживление нарастване равнището на производството, пълна степен на заетост, разширява се търсенето на кредити

-подем когато производството започне да работи при най-пълно използване на производствените мощности и пълна заетост, цените проявяват тенденция към повишаване, а ръста на деловата активност се прекратява. Настъпва криза и цикълът се повтаря.

Фактори за излизане от кризата са:

-намаляване на цените

-съкращаване на производството

-намаляване на раб.заплата

-внедряване на нови технологии

-подобряване организацията на труда

-обновяване на производствените мощности и др.

7.МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ КЕЙНСИАНСКИ МОДЕЛ.МУЛТИПЛИКАТОР

Централна концепция в модела е въведеното от Кейнс понятие склонност към потребление. То е в основата на кейнсианката потребителска ф-я и мултипликатора - структурни компоненти. За Кейнс в условията на депресия крива AS е хоризонтална и равновесният обем на произв.зависи изцяло от положението на кривата на търсене AD. По дефиниция СТ се разглежда като съвкупните разходи(АЕ), к извършват домакинствата, фирмите, д-вата и външни потребители. Елемантите на СРазходи(АЕа) са потребление, инвестиции, правителствени разходи и нетен износ и се разглеждат като отчетни, фактически величини. СР се разглеждат и като очаквани, планирани разходи. Кейнсиански модел за определяне равновесния обем на производството е построен при следните ограничения: 1)пренебрегва се ролята на парите и лихвения%; 2) цените в модела са постоянни; 3)чистият износ е равен на нула; 4)правителствените разходи и данъците са = 0. Този модел третира една затворена, частна ик-ка без държ.сектор, в к планираните СР(АЕ) включват само планираното потреблението(С) и планираните инвестициите: АЕ= С+I. Зависимостта м/у потреблениеи разполагаем доход е известна като ф-я на потреблението. Лъчът l, сключва 45⁰ с двете оси, представя геометрично място на всички точки, при к потреблението е равно на разполагаемият доход. Точката на пресичане на лнията С и лъчът L. потреблението е на разполагаемият доход (С=Yd). Точката Р е известна като точка на пречупване. Отдясно на нея разполагаемият доход е по-голям от потреблението, а наляво - потреблението е по-голямо от разполагаемият доход. Автоматично потребление - показва размерът на потреблението при нулев разполагаем доход и е представено ч/з отсечката ОА=а. Спестяването се нарича тази част от разполагаемият доход к остава след приспадането на потребителските разходи. Отрицателно спестяване - изразходваното е повече от размера на разполагаемият доход. Функцията на спестяване показва какво е спестяването при всяко равнище на разполагаемият доход като с увеличаване на разполагаемият доход спестяването нараства. Потреблението расте с увеличаването на доход, но в по-малка степен. Пределната склонност към потребление (МПС) показва каква част от допълнителният разполагаем доход се потребява - МПС=С/Yd. За кейнс МПС е положителна и по-малка от 1. Пределна склонност към спестяване МПС е отношение м/у изменение в спестяването към предизвикалото го изменение в разполагаемият доход.

Неценови фактори на СТ са:

-

-инвестиции намаляването на обема на новите средства за производство, които предприятията са готови да закупят при дадено равнище на цените води до преместване на кривата на СТ наляво и обратно. Въздействие оказват лихвения %, очакваната печалба от инвестиции, данъците и др.

-разходи на чистия експорт обемът на чистия експорт се изменя най-вече от въздействието на изменението на нац.доход в другите страни и валутни курсове. Нарастването на нац.доход на чуждите държави увеличава търсенето на наши стоки, затова и СТ у нас се увеличава.

-валутни курсове ако се обезценява лева по отношение на долара, курсът на долара ще се повишава и резултатът е увеличаване на чистия експорт и СТ у нас.

С

При хоризонталния наклон НП се изменя а равнището на цените остава постоянно. При вертикалния НП остава постоянен на равнище пълна заетост, а равнището на цените може да се променя. При междинния наклон се изменят и равнище на цени и на обем на нац.производство.

Неценови фактори на СП са:

-изменението на цените на ресурсите

-изменението в производителността на труда

-изменението в правните норми

При равни други условия повишаването на цените на ресурсите увеличава разходите и съкращава СП.

9.ИЗМЕРВАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ИК.ЦИКЪЛ

Стопанските колебания протичат при различна продължителност и дълбочина. В зависимост от това те се делят на дългосрочни, средносрочни и краткосрочни. Дългосрочни колебания (структурни) - се обуславят от дългопроникващи структурни изменения на стоп., предизвикани от научно тех.открития. движи се м/у 57-60г. Средносрочни колебания (конюнктурни) - 5-7г. Краткосрочни колебания - 3-4г. Те са свързани с натрупване на резерви. Разновидност на краткосрочните стопански колебани яса сезонните колебания - за 1г. Дългосрочните и краткосрочните колебания са неконюнктурни колебания. Една част от тях са предизвикани от промени в структурата на ик., а други от промени с краткотрайно значение, наложени от смяната на год.време. средносрочните колебания се третират като конюнктурни колебания, т.е като колебания, тяснозависими от стоп.състояние. Конюнктура - съвкупност от обстоятелства и условия к влияят в/у цялостният живот на дадена страна. Тя отразява постоянното движение на ик.процес. Конюнктурните колебания представляват закономерна смяна на едно ик.състояние с друго. Х-рно е, че тази смяна се осъществява в рамките на определен цикъл. Цикличният х-р на ик.развитие се свързва с движениято на съвкупното предлагане (търсене). Фазите на цикъла са: криза, депресия, оживление и подем. За изследването на конюнктурният цикъл и фазите, к го определят, се използват едни и същи показатели (различните форми на дохода, делът на произв.инвестиции, състоянието на ликвидноста, броят на заетите и безработните, колебания в лихвеният процент, ценовите отклонения, състоянието м/у внос и износ на стоки и услуги). При фаза оживление растат почти всички показатели (P,V на БНП, работна заплата и т.н). Движението на подем продължава определен период от време и достига своят мах.известен като ик.разцвет (бум). Подема се прекъсва и започва спад. Кризата представлява най-ниската точка на стоп.цикъл х-рна с най-висок темп на безработица и най-нисък темп на нарастване на БНП. Депресия завършва с формиране на условия за оживление на стоп.активност. Главна роля за проявление на ик.експанзия играе обновяването на осн.кап-л и респективно внедряването на ново технико-технолог .оборудване.

10.ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЦИКЛИЧНОСТТА В ИК.ТЕОРИЯ. АЛТЕРНАТ.ТЕОРИИ ЗА ЦИКЛ.РАЗВИТИЕ. АНТИКРИЗИСНА ПОЛИТИКА

Теориите за съществуването на ик.цикли се разделят на 2 групи:

-екзогенни теории, според които причините за възникване на циклите трябва да се търсят извън рамките на ик.система. Някои обясняват циклите с въздействието на атмосферното влияние върху плодородието, други с въздействието на различни външни фактори демографски промени, научно-техн.прогрес, промени в климата и др. Според Касел цикличността в икономиката е цената, която обществото трябва да заплаща за плодовете на техническия прогрес.Техническите изобретения водят до поява на нови отрасли и производства и така производствените разходи надминават предполагаемите първоначни издръжки, печалбата спада и расте лихвения процент. Съчетаването на тези процеси заедно със забавената реакция на предприемачите по отношение на промените стават причина за появата на периодични колебания в икономика.

-ендогенни теории, според които причините за проявяване на циклите са вътре в системата на икономиката. Основното схващане на класиците икономисти за обясняване на ик.колебания е временното отклонение на пазарната система от равновесното й състояние. Това е т.н. равновесна осцилация движения в икономиката вследствие различия между съвк.търсене и съвк.предлагане търсенето се извършва по текущи цени, а предлагането по цени от предходния период. В краткосрочен период това предизвиква редица отклонения на предлаганите и търсените количества стоки от равновесните. За дълъг период благодарение на гъвкавите цени се достига равновесие.

Марксическата теория вижда причините за кризите в същността на капитал.система, в противоречието между общ.х-р на производството и частния начин на присвояване на благата.

Кейнсиански подход причините са в нарушеното съответствие между спестяването и инвестициите. Кризата се предшества от ситуация при която спестяването превишава инвестициите. В резултат на това се свива производството, расте безработицата, доходите падат и търсенето се свива още повече. Ик.система навлиза в рецесия от която не може да се излезе без намесата на държавата.

12.ПРИЧИНИ И ФОРМИ НА БЕЗРАБОТИЦАТА.КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ

Безработицата е понятие, което обхваща всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Според МОТ безработицата обхваща лицата над определена възраст, които са без работа, способни да работят и търсят работа.

ПРИЧИНИТЕ за безработицата са различни.

Според ОУКЪН на всеки 2% намаление на реалния БВП спрямо потенциалната му величина безработицата нараства с 1%. БВП трябва да нарства с такива темпове, с каквито расте и потенциалното съвкупно производство, за да се неутрализира закона на ОУКЪН.

Друга теория е теорията на недостатъчното търсене на Дж.Кейнс обемът на ефективно съвкупно търсене детерминира размера на ефективността.Той защитава стабилните и високи работни заплати.

Според неокласическата теория количеството на заетите работници е обратнопропорционално на равнището на работната заплата.

Според Маркс безраб.се дължи главно на органическия състав на капитала в резултат на което намалява относителния дял на променливия капитал, на жизнения фонд, който определя в една страна колко работници могат да бъдат заети.

ФОРМИ:

1.текуща или фрикционна безр.- Тя е свързана с промените в жизнените етапи, професията, местоживеенето , сезонния х-р на работата и т.н. Текущата безр.е фрикционна, защото подтиква заетите къв по-висока дисциплина, качество и производителност.

2.структурна безраб.- тя е в резултат на несъответствието между търсене и предлагане на работна сила вследствие структурните промени в икономиката които съкращават работни места и откриват нови, но с технологични и професионални изисквания, на които останалите без работа не отговарят. Структурната безраб.е израз на несъвършения пазар на труда и показва недостатъчната еластичност на работните заплати.

3.циклична безраб. възниква когато съвк.търсене на раб.сила се намали поради общото намаляване на съвкупните разходи, характерно за фазите на криза и депресия в икономиката. когато съвк.търсене спре да намалява, икономиката навлезе в депресия и работниците задоволят очакванията си за по-висока работна заплата, цикличната безраб.започва да намалява.

13. СЪЩНОСТ, ИЗМЕРВАНЕ И ВИДОВЕ ИНФЛАЦИЯ

Инфлацията е многофакторен процес на относително дълготрайно повишаване на цените на стоките и услугите, което намалява покупателната способност на паричната единица, повишава издръжката на живота и води до преразпределение на доходите. Причини за възникване могат да бъдат:

-производствения фактор диспропорции между производство и потребление, противоречие между структурата на производството и структурата на платежоспособно търсене и др.

-паричния фактор при нарушаване законите за паричното обръщение

-др.фактори са: бюджетния дефицит, външен и вътрешен дълг, както и много външни фактори.

Темпът на инфлация се намира чрез индекса на потребителските цени за определен месец или средно годишно въз основа на потребителската кошница , състояща се от определено число стоки и услуги. Индексът на цените на потребителските стоки е индикатор на общото равнище на цените. Формулата е:

темп на инфлация

индекс на цените през текущата година

индекс на цените през базисната година

Общият индекс на потреб.цени се изчислява чрез обобщаване на информацията по определена методика относно цените на стоките и услугите, регистрирани всеки месец в градовете на страната. Недостатъкът на индекса на потреб.цени е свързан с появата на нови стоки, с промени в качеството, теглата на купуваните стоки и др, поради което темпът може да се установи по-точно за по-дълъг срок, отколкото за по-кратък.

Темпът на инфлация е пряко свързан с номиналния и реалния лихвен процент. При инфлация реалния лихвен процент е по-нисък от номиналния и спестяванията се обезценяват. В този случай реалния е равен на номиналния лихвен процент минус темпа на инфлация.

14.ПРИЧИНИ ЗА ИНФЛАЦИЯТА ТЕОРЕТИЧНИ ДИСКУСИИ

От гледна точка на причините, които пораждат инфлацията разграничаваме два основни типа инфлации:

-инфлация на търсенето- най-често измененията в равнището на цените се обяснява с излишъка на съвкупното търсене(АS). Той се появява в резултат на ограничените ресурси и невъзможността на производството да отговори на нарастналото търсене с увеличаване обема на производството . При такива условия излишъка на АS води до повишаване на цените и до инфлация

-инфлация на предлагането- Тя е предизвикана от повишаване на разходите за производство. Когато разходите за производство растат, печалбата намалява. Намалява предлагането, което на свой ред води до повишаване на цените на ресурсите и съкръщаване на разходите.

Два са основните източници на инфлация обусловена от ръста на разходите:

1.Увеличаване на номиналната заплата.

2.Цените на суровините на енергията.

Съществуват множество теории, които обяснават инфлацията. 1)теория за инфлацията като паричен феномен гради обясненията си в/уанализа на връзката м/у инфлацията и паричното предлагане.

15.ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИНФЛАЦИЯТА И СТАБИЛИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА

2 вида последици - икономически и социални. Икономическите последици могат да са с положителен или отрицателен ефект за стоп. Там където са създадени предпоставките да действат ик.регулатори, общото повишение на цените има положително въздействие в/у структурното усъвършенстване на ик. Но бедата на инфлацията не е в увеличаване на цените, а в съотношението м/у цените и доходите, в неравностойното им повишаване. При осъзнаване на настъпващата инфлация парите масово започват да се инвестират в недвижими имоти, скъпоценни камъни, метали и валита. Спестяванията на гражданите загубват покупателната си сила, а ползуващите държ.заеми печелят до момента, когато банката отчете процента на инфлацията и започне да коригира както спестяванията, така и задълженията. На хорота им трябват пари за н.-необходимото и търсят помощ от д-вата, а тя, за да задоволи техните изисквания, може да използва само нова емисия или външни държавни заеми, к задълбочава инфлацията. Изменя се мотивацията и производ.на труда. Безработицата излиза извън нормалните си рамки и допълнително влошава икон.благосъстояние на хората. Инфлацията наказва хората, к получават относително фиксирани доходи. Непредвидената инфлация е изгодна за дебиторите и губеща за кредиторите. Има две обстоятелства: 1) намалява реалната стойност на активите с фиксирана стойност, но съществременно увеличава реалната стойност на недвижимото имущество; 2)последиците на инфлаццията в сферата на преразпределението възникват независимо от целите и ценностите на обществото. Последиците от инфлация са: неувереност и нежелание за дългосрочни икон.действия, растяща хазартност на ик-ката; спад в покупателната способност на паричните знаци; влошаващо се соц.-икон.положение на хората и преди всичко на тези с фиксирани доходи. Индексирането на заплатите като компенсационен механизъм е предпочитано от профсъюзите средство за установяване на връзките м/у отделните ценови индекс и заплатите на трудещите се , за да се запази макар и приблезително покупателната им способност. В основата на монтаристичната антиинфлационна политика е изискването да не се въздейства пряко в/у относителните цени, за да не се подкопава информационната функция на цените за производителите. Бюджетната политика се разглежда като подчинена на паричната политика, но все повече се търсят механизми за оптималното комбиниране на двете с цел ограничаване на бюджетните дефицити и осигуряване на ценова стабилност и високи темпове на икон.растеж.

4.Други форми са: технологична, временна, скрита, постоянна, локална, принудителна и т.н.

ПЪЛНА ЗАЕТОСТ е осигурената трудова реализация на всички трудоспособни хора. Тя е налице, когато незаетите лица са в границите на естественото равнище на безработицата. На сегашния етап за пълна заетост се говори в случаите на 94-95% заетост от работоспособното население. Пълната заетост има за резултат ефективното използване на работната сила и поради това ик.теория я дефинира като състояние на пазара на труда, при което безработицата е в рамките на текущата и структурната безработица. Според СМИТ тя е най-ниското равнище на безработица, възможно за достигане без наличието на инфлационно влияние.

Заетостта е тясно свързана с ик.растеж защото тр.ресурси, техните количествени и качествени х-ки и тяхното използване са фактор както на екстензивния, така и на интензивния ик.растеж.

Пазарното регулиране трябва да бъде активно допълвано от държавното регулиране, без което не може да се постигне безкризисно развитие на икономиката.

За да се намалят кризите и тяхното времетраене, всяка държава провежда многостранна и активна антикризисна политика. Целта на политиката на заетостта е да се повиши ефективността на функциониращия пазар на труда, което ще позволи да се постигне минимално равнище на безработицата. За целта се използват различни програми като:

-Програма за проф.подготовка на останалите без работа да бридобият нова квалификация и подготовка съобразно изискванията на променената стопанска конюнктура

-програма за качествена и бърза информация за работните места за по-прълни сведения за наличните работни места.

Често се прилага политика на доходите е контролът върху цените и заплатите. Осн.цел е нарастването на номиналната раб.заплата да не изпреварва по темп нарастването на производителността на труда.

Друг подход е намаляването на подоходните данъци и данъка върху печалбата с цел да се поддържат стимулите за труд и желанието за спестяване и инвестиции.

Важна роля в антикризисната политика имат 2 фактора:

1.финансиране за сметка на държавния бюджет

2.париччно-кредитната политика.

Изходът от цикличните кризи се основава предимно на обективните процеси, протичащи в производството по време на стопанския цикъл и даващи възможност за временно разрешаване на натрупаните противоречия. Антикризисната политика спомага за по-бързото излизане от фазите на спад и застой.

Преломните (повратни) точки в това движение, са кризата и подемът. Кризата к задържа или връща назад развитието на ик.к продължава до настъпването на ново равновесие м/у съвкупно търсене и предлагане. Структурните кризи занягат отделните сфери или отрасли на икон. Те се развиват в нац.и в световен мащаб. Отлечават се с голямата продължителност и са свързани н.-често с недостиг на веществени производствени фактори, предмети за потребление, паричен капитал. В зависимост от обхвата им те могат да се обособят в три групи:1)кризи на отрасловата структура на производството; 2)кризи на нац.-стоп.структура; 3)кризи на външноикономическите, в частност на платежните отн-я. Първата група обхващат класическите отрасли на промишлеността(ч.и цв.металургия, корабостроене и др) Ако равнището на техническия прогрес не е в състояние да преустрои тези отрасли, то в условия на структурни кризи те са обречени на загиване. Втората група засяга струк.на нац.стопанство. този тип кризи се обуславят от недостиг на суровини и енергоносители . към третата група се причисляват валутно-финансовите кризи. Независимо от конкретната си форма, структурните кризи се проявяват едновременно с периодичните, но нямат цикличен х-р. Ч/з тях се осигурява временно смекчаване на дисхармонията в нац. И м/ународно разделение на на труда. Факторите на цикличното развитие са разделени на две групи: екзогенни (външни) и ендогенни (вътрешни). Към първите се отнасят прир., демогр.,психол.и др.неконюнктурни фактори. Те н.-често се оценяват като производители на първоначални импулси, необходими за начало на движението. А към вторите-въздействат в/у механизма, ч/з който икон.с-ма импулсира самовъзпроизв.на деловия цикъл. Те се разглеждат в ролята им на преобразователи на първоначалните импулсни колебания.

Щом съвкупното предлагане е нееластично цените могат да се променят при преместването на кривата на съвкупното търсене в резултат от нови пари в обръщението. Икон.растеж е резултат на увеличената ефективност на произв.фактори. Това означава ,че кривата на съвкупното предлагане не е нееластична, а се премества надясно.формула на Фишер/ M x V=P x Q/. За да не се допуска инфлация като паричен феномен, паричните емисии трябват да се постават под контрол, да не се допуска бюджетният дефицит да се покрива с печатането нанови пари. 2)Теория на инфлацията на търсенето се разглежда когато съвкуп.търсене превишава възможностите на ик-ката да увеличи предлагането, то това търсене тласка цените нагоре. Съществуват две теории за инфлацията на търсене - класическа (основава се на твърдението, че икон.винаги е в състояние на пълна заетос) и кенсианската (обемът на произв.и на заетостта могат да растат без да се променят цените, докато ик-катане е достигнала пълна заетост). Значителна инфлация - когато ик-ката е в състояние на пълно използване на ресурсите, всяко увеличаване на съвк.търсене предизвеква инфлация, защото Q_f не може да се увеличи. 3) Инфлацията на разходите - теория к си поставя за цел да обясни защо цените растат и когато ик.не е на равнището на пълната си заетост на ресурсите. В резултат на увеличените разходи съвкупното предлагане се премества наляво и нагоре, т.е то се съкращава, а цените се увеличават независимо че ик.е далеч под равнищети на потенциалните си възможности. Разглежданата теория определя 3 осн.причини, предизвикващи инфлацията на разходите: 1- монополът на профсъюзите; 2- монополът на големият бизнес; 3- увеличаване на цените на суровините и на горивата. Видове инфлация - в зависимост от скороста на инфлацията, тя се дели на умерена (х-ризира се с нарастване на цените до 10% на год.); галопираща (увелич.на цените до 200% на год); хиперинфлация (х-ризира се с астрономическо нарастване на колич.на парите в обращение и на цените). От гледна точка на определящият фактор за възникването на инфлацията, тя се дели на: банкова (кредитна); пазарна институция; импортна.

В зависимост от темпа на нарастване инфлацията бива:

-умерена инфлация до 4-5%. Нейното нарастване е сравнително бавно

-галопираща реалния лихвен процент е отриц.величина и достига високи стойности.

-хиперинфлация икономиката е в тежко състояние, темповете достигат четири-петцифреци числа. Капиталът се натрупва в стокови запаси, в недвижимо имущество или в конвертируема валута.

В зависимост от това дали е предвидена инфлацията или не, различаваме:

-прогнозирана тази, за която хората са се подготвили рентата и наемите ще се коригират съобразно с очакванията, трудовите договори ще се индексират, заемателите и кредиторите ще определят реален лихвенпроцент който да отчита прогнозираната инфлация.

-непрогнозирана последиците от нея имат преразпределителен ефект, защото измененията в темповете на инфлацията водят до преразпределение на дохода и богатството м/2 различните групи от населението.

Балансирана инфлация има в случаите когато повишаването на цените е съпътствано с индексацията на доходите реалните доходи и реалния лихвен процент не се променят

Небалансирана инфлация когато нормата на инфлация расте с по-високи темпове от номиналните доходи и номин.лихвен процент се получава спадане на реалните доходи и реалния лихвен процент.

Съвременната инфлация се разглежда и като инерционен процес темпът на инфлация за продължителен период остава един и същ. Това са такива темпове на инфлация които се очакват от стопанстващите субекти и се включват в договори и неформални съглашения. Кривите на агрегатно търсене и агрегатно предлагане се изместват нагоре с еднаква скорост.

16.СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА ДАНЪКА.ПРИНЦИПИ И МЕХАНИЗМИ НА ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА И ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ.

Средствата за своите разходи правителството набира посредством събирането на данъци. Данъците са безвъзмездни и задължителни изземвания в парична форма на част от доходите и имуществото на физ.июрид.лица чрез които държавата покрива своите разходи. Въэв фискалната политика на правителството данъците са едно от най-важните средства за стимулиране или разграничаване на стопанската активност.

ПРИНЦИПИ на данъчно облагане първи опити за тяхното формулиране прави А.Смит: равномерност, определеност, удобство и необремененост единни и валидни за всеки данъкоплатец. На тази основа, на съвр.етап се утвърждават 2 принципа:

-принцип на платежоспособността основава се на разбирането че тежестта на данъците трябва да бъде поставена в зависимост от конкретния доход и равнището на благосъстояние. Говори се за хоризонтална справедливост еднакво третиране на равните по положение и вертикална изисква лицата които не са с еднакво положение да се третират различно.

-принцип на изгодата домакинствата и предприемачите трябва придобиват стоките и услугите предоставени им от държавата както се придобиват другите стоки. Това е известна справедливост при свързването на приходната с разходната част на бюджета.

Данъчното бреме трябва да се разпредели по равно и в съответствие с изгодите, които получава всеки гражданин.

МЕХАНИЗМЪТ на данъчно облагане прогресивни, пропорционални и регресивни.

Механизмът и принципите на дан.облагане изискват определянето на данъчна основа, данъчна норма и дан.задължение.

-дан.основа доходът или онази част от него, която подлежи на облагане.

-дан.норма величината с която се облага частта от данъчната основа приета за 1

-дан.задължение е сумата на данъка, определен чрез отнасяне на дан.основа към данъчната норма.. В зависимост от съотношението между промяната в

17.ВИДОВЕ ДАНЪЦИ.ЕФЕКТИВНОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ НА ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА. КРИВА НА ЛАФЕР

Съвкупността от всички видове данъци и плащане от дан.задълженени физ. и юрид.лица образуват данъчната система.

В зависимост от съотношението между промяната в размерите на дан.основа и дан.задължение различаваме:

1.прогресивен данък - средната ставка се повишавав съответствие с нарастването на дохода. Прилага се маржиналния подход като се използват 2 ставки: пределна данъчна и средна данъчна ставка

Т -дан.задължение DТ

ATR = MTR=

средна У -облагаем доход DУ

MTR нараства заедно с нарастването на дохода ако данъка е прогресивен.

2.пропорционален данък който задължава данъкоплатеца да плаща еднакъв процент за облагаемия доход независимо от неговия размер ДДС

3

Освен посочените, данъците се подразделят и на:

-преки ДОД, данък върху печалбата на корпорациите, соц-осигурителен данък, данък върху наследствата, даренията и т.н.

-косвени задължения на фирмите в полза на държавата. Те са за производствени разходи включващи се в пазарната цена на стоките и услугите и по такъв начин се плащат косвено от техните потребители данък фонд раб.заплата, акцизи, ДДС, мита.

ПРИНЦИПИ на данъчно облагане на съвр.етап са

-принцип на платежоспособността основава се на разбирането че тежестта на данъците трябва да бъде поставена в зависимост от конкретния доход и равнището на благосъстояние. Говори се за хоризонтална справедливост еднакво третиране на равните по положение и вертикална изисква лицата които не са с еднакво положение да се третират различно.

19.ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ.БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ.БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ И ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ

ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ основен финансов план на правителството. Той е отражение на фин.операции на държавата за определено време, оценка на правителствените разходи и приходи за финансовата година. Той има 2 страни:

-приходна тук се включват източниците на средства: данъци (преки, косвени, рентни); вноски за общ.осигуряване; вноски от превишаване на приходите над разходите на БНБ и застрафхов.организации; приходи от глоби, наеми, приватизация и др.

-разходна инвестиционни разходи, капиталовложения, благоустрояване и комун.стопанство, образование, здравеопазване, соц.осигуряване, разходи по валутни операции, за отбраната и сигурността и т.н.

Бюджетен излишък има когато приходната надвишава разходната страна дефицит ако разходите надхвърлят приходите. Бюджетът е балансиран, когато приходната и разходната част си съответстват.

Бъдж.дефицит бива:

-цикличен дължи се на промените в ик.цикъл. Онази част от бюджетния дефицит която възниква поради това, че икономиката функционира под равнището на потенциалните си възможности

-структурен другата част от дефицита, която съществува и когато икономиката функционира на границите на производствените си възможности. Той се предизвиква от равнището на структурата на данъчното облагане и правителствените разходи.

Независимо от вида им, бюдж.дефицити трябва да бъдат финансирани по някакъв начин. Това обикновено формира вътрешния дълг и поражда нови проблемисвързани с неговото обслужване. Форми на бюдж.финансиране са:

-външно финансиране заеми от междун.фин.институции, правителства, банки и фирми.

-вътрешно финансиране емисия и продажби на ДЦК, преки заеми от ЦБ.

-допълнителна парична емисия при войни, стихийни бедствия.

20.ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА СЪЩНОСТ ЦЕЛИ ИНСТРУМЕНТИ. ДИСКРЕЦИОННА ФП

Фискална политика - това са правителствените разходи и данъчното облагане, к са мощен фактор за стабилизиране на ик-ката и средство за противодействие с/у безр.и инфлация. Тези мерки се вземат поради несъответствия при произв.и реализацията на БНП. Два вида несъответствия: 1)рецисионен разрив- ако доходът при пълна заетост е по-голам от фактическия равновесен доход в дадения момент. Размерът на този разрив се определя от сумата с к общите разходи трябва да се увеличат за да се достигне максимално равнище на дохода; 2) експанзионистичен (инфлационен) разрив - той е присъщ когато в резултат на динаимчното развитие на произв.в даден интервал от време е постигнато равнище на дохода, когато очакваните разходи са прехвърлили необходимия размер за поддържане на пълна заетост. Това е сумата с к очакваните съвкупни разходи или агрегатното търсене превишават размерите на дохода гарантиращ пълна заетост. Цел - стимолиране или ограничаване на произв.за да се постигне равновесие м/у СТ и СП при приемливо равнище на безр.и инфлация. Инструменти- експанзионистична и рестриктивна фискална политика, чиято същност се свежда до въздействието в/у СТ ч/з приспособяване на бюджета, т.е.ч/з промени в правит.разходи и/или данъчното облагане. Изменения в правителствените разходи - правит.разходи прибавени към очакваните потреб.и инвистиционни разходи, увеличават общото търсене и изменят условията за постигане на ефективно равновесие. С включване на правит.разходи равновесния обем на БНП се определя от стойността при к от една страна размера на спестяванията = на очакваните инвистиции + прав.разходи, а от др.страна генерирания доход съвпада с направените разходи. Ч/з намаляване на бюджетните разходи се въздейства пряко в/у СТ или ако пък се увеличат доходните данъци, намалява разполагаемия доход и оттам по косвен път се ограничават текущите потребителски разходи. Изменение в данъчното облагане - данъците оказват влияние в/у потреблението и спестяванията тъй като данъчните промени непосредствено рефлектират в/у равнището, динамиката и структурана на разполагаемия доход. Увеличаването на правит.разходи предизвиква нарастване на БНП докато увеличаването на данъците има обратен ефект. Данъчния мултипликатор може да се престави като произведение на обикновения мултипликатор и пределната склонност към потребление приемащо отрицателна склонност. Вградени сатбилизатори - според кейнисанците съществува особен набор от фискални средства, представляващи вградени елементи в дан.бюджетната система, к автоматично предизвикват бюджетен дефицит в период на рецесия и бюджетни излишъци при експанзионистично развитие и задаваща се инфлация. Съществува своеобразен вграден, автоматично действащ механизъм на стимулиране (подтискане) на икономическата активност в зависимост от промените в конюнктурата. Вградените стабилизатори се класифицират на 2 групи: автоматично дан.приспособяване и автоматични промени в разходите по линия на правителствените трансферни плащания.

23.ПАРИ.ИЗМЕРВАНЕ НА ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ.МОНЕТАРНИ АГРЕГАТИ

В политическата икономия парите се определят като особена стока, която изпълнява ролята на всеобщ еквивалент. Парите се третират като нещо, което е прието като средство за обръщение, единица за смятане и спестяване на покупателната сила. Парите са възникнали в резултат на развитие на размяната .

-стоковите пари възникват на базата на бартера размяна на стока срещу стока.

-книжните възникват в резултат на развитието на стоковите и като заместители на златото. Това са всички книжни знаци, които изпълняват функциите на платежно и разменно средство

-банкови (кредитни) пари

Парите имат 5 функции в политическата икономия: - мярка на стойността, средство за обръщение, платежно средство, средство за натрупване, световни пари.

В икономикса парите имат 3 функции: средство за обръщение, мярка на стойността и средство за печалба (натрупване).

ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ е цялото количество пари, притежавано от ик.субекти в една страна. То се регулира и реализира от централната банка чрез т.н. монетарни агрегати. Те са съвкупност от финансови активи подредени в зависимост от тяхната ликвидност. В зависимост от степента на развитие на фин.инструменти броят и съдържанието на монетарните агрегати в различните страни е различен. Сега в Б-я се използва монетарен агрегат М1 и М2 и Широки пари.

М1-парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата.

М2 - включва М1 и срочните депозити, спестовните депозити на на домакинствата и детските влогове, плюс депозитите в чужда валута на граждани и фирми.

Широки пари включват М2 плюс специалните депозити, които съдържат жилищно-спестовните влогове и средствата депозирани за регистрация на фирмите.

Агрегага L обхваща всички ликвидни финансови активи с падеж 1 година. Паричното предлагане се извършва от финансови посредници, институции, които предоставят специфични услуги на тези, които спестяват или получават кредити. Към финансовите посредници спадат търговските банки, спестовните каси, застрахователните компании и др.

25.ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАРИ, РАВНОВЕСИЕ НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР

Търсенето на пари е количеството пари, които ик.субекти, които желаят да имат на разположение за да си набавят необходимите им стоки и услуги.

Според класиците търсенето на пари е в положителна зависимост от дохода и единственият фактор, от който то зависи е необходимостта от осъществяване на определени транзакции (покупко-продажба).

Търсене на пари Кейнсиански подход

Търсенето на пари е склонността на хората да държат определено количество пари с цел осигуряване на необходимата платежоспособност. То се свързва с функциите на парите средство за обръщение, за натрупване, платежно средство. Основни форми на паричното търсене са:

-за сделково търсене домакинствата извършват сделки за придобиване на стоки и услуги,а фирмите за придобиване на производствени фактори. Влияние оказват величината на номиналния БНП, равнището на цените и скоростта на паричното обръщение.

-за натрупване на активи търсенето на пари е свързано с функцията на парите като средство за натрупване. Недостатъкът е че те не носят лихва за разлика от акциите и облигациите.

-за предпазване от непредвидими ситуации задържането на пари в наличност е предпазна мярка срещу извънредни разходи.

-за спекулативни цели задържане на пари от отложени покупки на стоки, услуги и активи.

Търсене на пари Монетарен подход обуславя се от 4 фактора

1.равнището на реалния доход ако той расте означава че се търсят и могат да се закупят по-голямо количество стоки и услуги и обратно

2.равнището на цените на стоките и услугите от него зависи покупателната сила на парите. С покачването на цените расте търсенето на пари и обр.

3.цената на взаимосвързаните активи някои носят лихва безсрочни влогове, турист.чекове и др. а други са лихвоносни акции, облигации, срочни влогове.

4.хармонизиране на текущите доходи и разходи при новите форми за държане на пари в наличност електронните карти

Предлагане на пари

Паричното предлагане обхваща количеството пари, което банките пускат в обръщение на паричния пазар. То се контролира от ЦБ чрез система от монетарни инструменти. Паричната политика може да бъде експанзивна (пар.предлагане расте) и рестриктивна (пар.предлагане се ограничава). Така може да се въздейства върху равнището на съвкупно търсене, БНП, изобщо върху ик.развитие.

ДЪРЖ.ДЪЛГ е общата задлъжнялост на държавата към даден момент или за определен период. Държавата задлъжнява когато натрупва бюджетни дефицити, без те да са тъждествени. Големината на държавния дълг обикновено се измерва като процент от БНП. Така се изчислява и обслужването на дълга, т.е. с размера на лихвите които получават неговите държатели. За обезпокоителен се смята когато надхвърли 50% от БНП. Ако това стане и поради галопираща и хиперинфлация лихвите по дълга започват да нарастват стихийно е възможно да се стигне до т.н. експлозивно нарастване на дълга. То може да доведе до мораториум по обслужването на дълга и до финансов банкрут на държавата. Банкрутът е срив на доверието към държавата и колапс на цялата парично-кредитна и данъчни системи за продължителен период.

Бюдж.дефицити и държ.дълг са най-сериозните проинфлационни фактори.

-принцип на изгодата домакинствата и предприемачите трябва придобиват стоките и услугите предоставени им от държавата както се придобиват другите стоки. Това е известна справедливост при свързването на приходната с разходната част на бюджета.

Данъчното бреме трябва да се разпредели по равно и в съответствие с изгодите, които получава всеки гражданин.

К

Лафер счита, дан.облагане е ефективно само в лявата половина и неефективно в дясната. С намаляването на дан.облагане ще се засили желанието за труд, ще се създаде условие за увеличаване на доходите, ще расте дан.основа, а от тук и дан.постъпления.

размерите на дан.основа и дан.задължение различаваме:

1.прогресивен данък - средната ставка се повишавав съответствие с нарастването на дохода. Прилага се маржиналния подход като се използват 2 ставки: пределна данъчна и средна данъчна ставка

Т -дан.задължение DТ

ATR = MTR=

средна У -облагаем доход DУ

MTR нараства заедно с нарастването на дохода ако данъка е прогресивен.

2.пропорционален данък който задължава данъкоплатеца да плаща еднакъв процент за облагаемия доход независимо от неговия размер ДДС

3.регресивен средната ставка се понижава с нарастването на дохода

Паричният пазар обединява търсенето и предлагането на пари и тяхното изравняване при съответна пазарна цена. Тази равновесна цена е лихвеният процент. Когато той се понижава търсенето на пари расте и обратно. Равновесието може да се постигне по 2 начина:

1.паричното предлагане е фиксирано, а се мени паричното търсене уравновесяването се постига чрез колебание на лихвения процент около равновесията

В т.Е паричния пазар е уравновесен. Ако лихвения процент се понижи, търсенето на пари ще се увеличи. Ако лихвения % се увеличи търсенето ще се намали.

2. паричното търсене е фиксирано, а се мени паричното предлагане

В т.Е паричния пазар е уравновесен. Ако предлагането на пари се ограничи, кривата MS се измества в MS1. При увеличено парично предлагане MS2 търсенето на пари при стария лихвен процент е по-малко отколкото при MS2. Хората купуват активи, тяхната цена расте, а лихвения% пада. Образува се нов център на равновесие Е2, където се пресичат Md и MS2 при по-нисък лихвен%.

24.ТЪРГОВСКИ БАНКИ И ТЕХНИТЕ ОПЕРАЦИИ

Дейността на ТБ е свързана с платежно, кредитно и др.посредничество между ик.агенти. Дейността им се отчита чрез техните баланси. Операциите на ТБ са 3 основни групи:

1.ПАСИВНИ ОПЕРАЦИИ свързани са с процеса на привличане на пари и парични капитали в банките. Те се проявяват като длъжници, заематели или кредитополучатели. Според формирането на банковите ресурси те се делят на 3 групи:

-операции, свързани с формирането на собствени средства на банките. Техният дял в общия обем от ресурси, с които разполага една банка не надвишава 10%.

-операции, свързани с привличането на средства на банковите клиенти. Привлечените средства са около 90% от банковите пасиви. Тук влизат: влогове, депозити, текущи сметки, пари на съхранение и др.

-емисия на платежни средства чрез тях се увеличават т.н. централни пари и общата парична маса.

2.АКТИВНИ ОПЕРАЦИИ чрез тях банките пласират или реализират концентрираните в тях парични и капиталови ресурси. Основни операции са:

-кредитните кредити, срещу които банките получават лихва

-инвестиции в ценни книжа банката купува ценни книжа на проспериращи частни и държавни фирми с цел получаване на доход, подобряване на банковата ликвидност, минимизиране рисковете от инфлация.

3.ПОСРЕДНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ при тях банките рядко ангажират собствени средства или капитали. Основни операции са:

-преводни, акредитивни и инкасови операции

-покупко-продажба на ценни книжа и валута за сметка на клиента, емисия.

-доверителни операции, свързани с управлението на капитали по поръчка на клиенти

-анализи, информац.обслужване, прогнози.

22.НЕДИСКРЕЦИОННА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА.ВГРАДЕНИ СТАБИЛИЗАТОРИ. ФП ОРИЕНТИРАНА КЪМ ПРЕДЛАГАНЕТО

Средствата, които използва т.н.недискреционна политика се наричат вградени стабилизатори. Те са елементи , средства на фискалната политика, които автоматично предизвикват по време на рецесия бюджетен дефицит и бюджетен излишък по време на инфлационен бум без това да е необходимо промяна в стопанската политика.

Инструменти на недискреционната политика са:

-автоматично данъчно приспособяване

-автоматични промени в трансферните плащания

Към автоматично данъчно приспособяване се отнасят прогресивно данъчно облагане на личните доходи и на корпоративната печалба

Към автоматични промени в трансферните плащаниясе отнасят трансферните плащания: за обезщетения на безработни, болнични, стипендии, пенсии. Тези соц.плащания са изградени на антикризисна основа, когато икономиката е в подем доходите на фирмите нарастват, безработицата намалява и приходите в тези фондове автоматично нарастват. Образува се излишък в бюджета. Обратно, когато икономиката е в рецесия доходите в тези соц-осигурителни фондове също намаляват., безработицата расте, расте и броя на со.слабите. Правителството чрез трансферните плащания се налага да обхваща все по-широк кръг и така намаляват съвк.търсене и се получава бюджетен дефицит.

Разходите, които правителството прави според някои икономисти подкопават основите на икономиката., защото те изтласкват инвестиционните проекти на частния бизнес, които по принцип имат по-голям ик.и соц.ефект.

Изтласкващия ефект възниква, когато ефективността на фискалната политика се е намалила поради съответната реакция на паричния пазар.

26.ЦЕНТРАЛНА БАНКА.НЕЗАВИСИМОСТ НА ЦЕНТР.БАНКА. ФУНКЦИИ

ЦБ е най-важната финансова институция на всяка съвременна икономика. Тя е държавна агенция, управляваща функционирането на национ.парично-кредитна система и контролираща растежа на паричното предлагане. Според субектите, с които контактува различаваме 2 вида ЦБ.

Откритият тип ЦБ са открити тогава, когато освен функциите на ЦБ изпълнява и ф-ии на обикновена търг.банка, разкривайки клонове и обслужвайки клиенти от небанков път. Тяхната цел е получаване на печалба и е трудно постигането на стабилност на финансовата система.

Закритият тип ЦБ не откриват клонове и нямат отношения с клиенти от небанков тип.

Основният въпрос при създаването на ЦБ е нейният статут на зависимост или независимост от останалите властови институции.

Независимостта на ЦБ от останалите властови институции е предпочитан вариант при конструирането й. Той позволява водената монетарна политика да се основава на естествените нужди на икономиката баз да се поставя монетарен контрол под политически натиск за постигане на тясно партийните цели на управляващите. Противниците на независимостта на ЦБ смятат, за недопустимо важните решения по монетарните въпроси да не подлежат на контрол от законодателната и изпълнителна власт.

ФУНКЦИИ НА ЦБ

-контрол върху обема на паричното предлагане паричното предлагане е тясно свързано с ик.конюнктура и се променя заедно с нея. Без ефективен контрол паричното предлагане може да расте без граници.

-поддържане на стабилността на паричните и капиталовите пазари ако паричното предлагане и лихвените проценти спадат или се повишават чувствително, в несъответствие с националните ик.цели, ЦБ трябва да интервенира на финансовите пазари.

-ЦБ да служи като кредитор от последна инстанция на търговските банки може да предоставя фондове на нуждаещите се финансови институции, особено когато те вече нямат други източници на ликвидни средства.

-поддържане и усъвършенстване на разплащателния механизъм на нац.икономика.

Крайните цели в дейността на ЦБ са:

-пълно използване на производствените ресурси и пълна заетост

-относителна стабилност на общото ценово равнище на стоките и услугите

-осигуряване на непрекъснат ик.растеж

-постигане на балансиран платежен баланс.

28.ИК.РАСТЕЖ СЪЩНОСТ И ПОКАЗАТЕЛИ.МОДЕЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Икон.растеж изразява определени закономерности на взаимодействието м/у произв.ф-ри, разпределението и потреблението на БНП. Свежда се до колич.натрупвания и качествени изменения на осн.ресурси на произв.и неговите резултати. Отразява равнището на и-ката и способноста и да задоволява потребностите на хората. То е самото нарастване на нац.произв. от гледна точка на неговият резултат. Той също е увеличаване на БНП, респективно нарастването на икон.мощ на дадена страна. В тесен смисъл ик.растеж означава темп (скорост) на икон.развитие.

Степента та развитие на икон.растеж се измерва с редица общи и конкретни показатели, изразени ч/з съответни величини. Общите показатели отразяват глобалните тенденции на растежа, а конкратните - разкриват определени страни на х-ра и ефективността му. Възприето е конкретните показатели да се наричат факториални (отчитат влиянието на всеки фактор, к обуславя ефективността на растежа) , а общити- резултативни (отразяват резултатите от взаимообвързаното едновременно действие на тези фактори). Показатели на икон.растеж са: трудоемкост /трудопоглъщаемост/, капиталоемкост/капиталопоглъщаемост/, материалоемкост/материалопоглъщаемост/ и др. Трудоемкостта се изразява ч/з отн-ието на разходите на текущ труд/Т/ към прадукта/П/, а П/Т - производ.на труда. Материалоемкостта на продукцията показва равнището на разходите за суровини и материали на единица продукция - М/П, а П/М - материалоотдаване. Капиталоемкостта се измерва ч/Зотн-ието на капитала към произв.продукт - К/П, а П/К - капиталоотдаване. Социалната ефективност се свежда до равнщето на благосъстояние на населението, условията на труд, състоянието на околната среда, свободното време, възможностите на неговото използване и др. Теотрии за ик.растеж - Фелдман разглежда ик.растеж като макроик.явление, к се х-ризира с показателите: национален доход, обем на капитала, обем на натрупването, обем на потреблението, норма на натрупване и др. С помоща на тези показатели той съставя модел на растежа и извежда важни функционални зависимости: 1- НД=сК; 2- НД=еН, където НД - нац.доход използван за потребление и натрупване, с-капиталоотдаване; К- обем на капитала; е- производителност на труда; Н- брой заети в материалното произв.

30.ФАКТОРИ НА ИК.РАСТЕЖ.ДЪРЖ.РЕГУЛИРАНЕ НА РЕСТЕЖА

Ф-рите на икон.растеж - произв.ф-ри. Главните ф-ри на ик.растеж се класифицират като вътрешни. Към тях се причисляват: природни ресурси; раб.сила; капиталът; пропорциите и структурите в нац.стоп. Външни ф-ри - м/унар.помощи; кредитите и движенията на капитали; търг.обмен и дела спрямо БНП; участие в м/унар.разделение на труда и интеграционните области. Съществуват още икон.и извън икон.ф-ри (социални). Икономическите се разделят - екстензивни и интензивни, преки и косвени и т.н. В зависимост от съществуващите съотношения м/у тях и преобладаващото значение на едни или други ф-ри се формират и различните видове растеж. 1- екстензивните и интензивните ф-ри - екстензивен или интензивен тип икон.растеж. Те действат едновременно и са взаимозависими. В зависимост от формата си на осъществяване ик.растеж бива цикличен и непрекъснат. Разновидност на непрекъснатият растеж е ограниченият растеж. Той е съвкупно произв. (добив) най-напред нараства надпропорциолано, след това с недостатъчна пропорциналност, за да достигне в крайна сметка състояние на застой или нулев растеж. Измерен от гледната точка на елементите на ефективноста, ик.растеж следва да се разглежда като неутрален, капиталоемък (трудоспестяващ), трудоемък (капиталоспестяващ) и др. Системата от ф-ри обуславят не само типът на растежа, но и темповете на неговото развитие. Темповете на растежа очертават границите, в к се движи влиянието на икон.ф-ри. Структурните изменения на нац.стоп., обусловени от трайни икон.ф-ри, поставят въпроса за ефективноста на постигнатите резултати, т.е затова доколко те могат да осигурят потребностите на произв.и да решат проблените на нац.и световната и-ка. Те използват рационални подходи за измерване равнището на ик-ката и соц.ефективност на растежа.

32.ТЪРГОВСКИ И ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

Балансът на дейностите включва всички реални делови дейности внос и износ на стоки, извършване на услуги, безвъзмездни акции през даден период . Състои се от:

1.ТЪРГОВСКИ БАЛАНС включва вноса и износа на стоки за определен период. Активен е когато износът по стойност е по-голям от вноса и обратно.

2.БАЛАНС НА УСЛУГИ включва вноса и износа на услуги. Внос на услуги има когато гражданите на 1 страна се ползват от услугите на др.страна. Износ има когато чужденците се ползват от някакви вътрешно национални услуги при посрещането им в страната като туристи или под друга форма.

3.БАЛАНС НА ПРЕВОДИ паричните или предметни преводи за чужбина, срещу които не стоят непосредствено др.услуги.

4.БАЛАНС НА ДОХОДИТЕ сумирането на всички постъпления и плащания във валута по търговския баланс, баланса на услугите, на преводите определя баланса на текущите операции активно, пасивно или в равновесие.

5.БАЛАНС НА КАПИТАЛИ различаваме баланс на краткосрочно, дългосрочно движение на капитали и баланс на сумите с неизяснен произход.

6.БАЛАНС НА ЗЛАТНОВАЛУТНИТЕ РЕЗЕРВИ отразява движението на резервите от монетарното злато, от разполагаеми специални права на тираж, изменението на валутните резерви и резервните позиции на МВФ.

НЕРАВНОВЕСИЯТА В ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС са свързани с излишък и дефицити в същия. Те са показател за благосъстоянието на 1 страна. Дефицит е налице когато балансът на дейностите е пасивен. Дефицити в платежния баланс са:

-вносът на стоки да е по-голям от износа на стоки /пасивен търг.баланс/

-вносът на услуги по стойност е по-голям от износа на услуги /пасивен баланс на услугите/

-безвъзмездните дейности за чужди страни са по-големи от безвъзм.дейности от чужди страни /пасивен баланс на прехвърляне/

Излишък в платежния баланс е налице, когато балансът на дейностите е активен. Излишък има когато:

-износът на стоки по стойност е по-голям от вноса на стоки /активен търговски баланс/

-износът на услуги по стойност е по-голям от вноса /активен баланс на услугите/

-безвъзмездните дейности от чужбина са по-големи от безв.дейности за чужди страни /активен баланс на прехвърляне/

Той смята че нарастването на произв.на труда води доувеличаване темповете на НД (е=К/Н). С това той показва че с нарастване производителноста на труда капиталоотдаването се увеличава по-борзо от капиталовъораженоста. Формула за темп на нарастване на НД. Д=Дy.с където Д-нац.доход; Ду- норма на натрупване; с- коефициент на ефективност на натрупването. Теорията за ик.растеж намира продължение в изследванията на кейнсианците Харод и Домар. Моделът на Харод разкрива връзката м/у 3 равнища: фактически, равновесен (задоволителен, гарантиран) и естествен. Той представя инвестициите като ендогенна величина и е основан на принципа на акселератора - I=.Y (при S=I и S=sy 0Y- прираст на БНП за една год, -коеф.на акселерацията). Моделът на Домар - според него, ако се допусне, че в даден момент е постигната пълна заетост в ик.система, то тогава нарастването на произв.възможности трябва да е равно на растежа на нац.продукт в следващ период - Р_в=Р_t-1-Р_t=У_в-1-У_в=У (при S=I=Y).

27.ОСНОВНИ ИНСТРУМЕНТИ И МЕХАНИЗМИ НА МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА

База за дейността на ЦБ са паричните резерви на банковата система. Те основно се състоят от депозитите на търговските банки(ТБ) в ЦБ и техните запаси от банкноти и монети. Това са суровините, от които финансовите институции създават кредитен ресурс. ЦБ е длъжна да следи колебанията на паричните резерви и ги променя директно чрез различни инструменти. Промяната на тези резерви винаги води до промяна на лихвения процент. Инструментите, чрез които ЦБ контролира паричния резерв са няколко:

1.Политика на задължителен резерв- чрез промяната на задължителния резерв се получават няколко ефекта:

-влия е се депозитния мултипликатор, с което се променя възможността за създаване на допълнително количество кредитни пари. Ако ЦБ задължителния резерв депозитния и париочния мултипликаторпредлаганите парични депозити,заеми и др.

-променя се съотношвниетом/у допълнителните и свободните резерви - задължителен резерв се трансформира в свободен резерв и обратно.

-промените на задължителния резерв- променя и лихвения процент. Примерно на задължителния резерв води до на лихвения процент на паричните пазари, защото при наличие на свободни резерви банките са съгласни да кредитират при по-ниски лихвени %.

2.Дисконтовия процент е втория важен инструмент на ЦБ. Дисконтов /сконтов/ процент е лихвения процент при който ЦБ отпуска кредити на ТБ, когато ги рефинансира. Рефинансирането се налага при изпадането на ТБ в остра ликвидна криза по своя вина или при когато трябва да се попълни общия резерв. Промяната на дисконтовия процент има няколко ефекта:

-ефект на промяната на цената на рефинансирането: на дисконтовия%означава, че за ТБ става скъпо да заемат пари от ЦБ и те търсятдруги по-евтини начини за рефинансиране и обратно. Силата на този ефект зависи от големината на разликата на дисконовия % и другите лихви.

-ефект на субсистуцията- изразява се във факта, че на дисконтовият процент води до намаляване и на др. Лихви на паричните пазари. Това е така защото ТБ са стимулирани да заемат от ЦБ, което намалява търсенето на капитали от други сегменти.

-анонсиращ ефект дисконтови % на ЦБ се променя като индикатор за характера на воденатаот нея политика. Затоваи неговата промяна повлиява психологически на пазара. на дисконтовия % е индикатор за рестриктивна политика на ЦБ и крефиторите трябва да свият своите кредитни планове с цел увеличаване на свободния си резерв.

3.Операции на открития пазар-голяма част от активвите на ЦБ са в ценни книжа. С цел въздействието върхубанковите резерви на ТБ и упражняване на контрол върху паричното предлагане ЦБ купува и продава ДЦК през ООП.

ПРИЧИНИТЕ за неравновесието в платежния баланс са:

-дефицита се дължи на това,

1. че износа е по-малък от вноса

2.размера на безвъзмездните дейности в полза на чужбина е висок.

-излишъкът в платежния баланс се обуславя от това, че:

1.износа е относително по-голям от вноса

2.високи по размер безвъзм.дейности в чужбина.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ДЕФИЦИТА в платежния баланс са:

-намаляване оборота на нац.валута

-увеличаване на лихвения %

-увеличаване на безработицата

-спадане на външната стойност на нац.валута и др.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИЗЛИШЪК в платежния баланс са:

-повишаване на нац.валута

-намаляване на лихвения %

-повишаване на заетостта

-повишаване на външната стойност на нац.валута

-опасност от инфлационни процеси и др.

АВТОМАТИЧНОТО УРАВНОВЕСЯВАНЕ НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС става чрез: валутен курс, дохода/БНП/ и монетарния инструментариум. Политиката на уравновесяване на платежния баланс се свежда най-вече до дейността на централната банка и правителството в областта на управлението на икономиката.

6.КОМПОНЕНТИ НА СТ.РАЗХОДИ ЗА ЛИЧНО ПОТРЕБЛЕНИЕ И СПЕСТЯВАНИЯ.ФУНКЦИИ НА ПОТРЕБЛ.И СПЕСТЯВАНЕТО

Кейнсианската теория отхвърля класическото схващане, че спестовността стои в основата на растежа. Спестовността не трябва да изпреварва предприемчивостта, защото ще пречи на оживлението на икономиката, а дремещата предприемчивост води до прахосване на богатството. Кейнсианците разглеждат СТ като сума от всички разходи за всички стоки и услуги които правят стопанските субекти домакинствата (С), фирмите (I), публичния сектор (G) и чуждестранните потребители чрез нетния експорт (NX). Следователно величината на СТ е равна на сумата от всички стоки и услуги които купувачите от 4-те стопански сектори са в състояние да придобият на нац.пазар за определен период т.е. АD=C+I+G+NX.

СТ е и сума от разходите на обществото (АЕ) за 1 година. БНП=съвк.разходи (АЕ) а те определят величината на СТ. В краткосрочен план решаваща е връзката AD БНП (БНП се определя от AD защото производителите се ориентират към такъв обем на производство каквото е очакваното AD. Решаваща в дългосрочен план е връзката БНП - AD (БНП определя максимален размер до който може да достигне AD).

Разходи за индивидуално потребление домакинствата правят разходи за стоки и услуги жилища, дрехи, автомобили, здравни услуги и т.н., които достигат 90% от личния разполагаем доход, а неизразходваната част от него се спестява. Съотношението между дохода (Y) потреблението (С) и спестяването (S) както и зависимостите помежду им се определя различно от различните школи. Класиците считат, че тези съотношения зависят от лихвения процент. С покачването му спестяването се стимулира, а потреблението се ограничава и обратно. Според Кейнс изборът зависи от психологическия закон потреблението расте с нарастването на дохода и едва тогава се проявява зависимостта му от лихвения процент.

Функция на потреблението тя установява желаното равнище на разходите за потребление при всяко ниво на личния разполагаем доход. Между дохода, потреблението и спестяването има функц.зависимост. Домакинствата формират своето своето потреб.поведение освен от потребностите си и от равнището на своите доходи. Едва след като доходите достигнат до определен размер, хората започват да спестяват. Тази зависимост Кейнс нарича основен психолог.закон. Той изхожда от психологическата нагласа на хората да си осигурят резерви.

-колкото по-ниски са доходите толкова склонността към потребление е по-голяма

-колкото по-високи са темповете на нарастване на доходите, толкова по-ниска е склонността към потребление.

-нарастването на дохода предизвиква отслабване на пределната и средна склонност към потребление.

-когато пределната склонност към потребление (МРС) е под 1-ца, темпът на нейното повишаване ще е по-нисък от този на дохода поради което средната склонност към потребление (АРС) ще намалява.

Функция на спестяването изразява се с уравнението S=Y-S. Ако Y=1, то МРС= 1-МРС. Тъй като МРС=DС : DY, то МРС=1-( DС : DY). Тази зависимост подчертава че кривата на спестяването е изкачваща се, защото с нарастването на Y, спестяването (S) расте с ускорени темпове. Частта от дохода която не се потребява

7.МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ КЕЙНСИАНСКИ МОДЕЛ.МУЛТИПЛИКАТОР

М

Реален БНП

В т.Е се определя равновесното равнище на цените (Ре) и равновесното равнище на БНП (Ye). Всяка точка от кривата AD различна от Е ще изразява че потребителите са готови да закупят определен обем продукт, на който съответства определено равнище на цените, но производителите, съобразно възможностите си ж.не желаят при тези цени да произвеждат и продават.

Макроик.равновесие бива:

-краткосрочно когато краткоср.крива на СП е постоянна а се мени положението на кривата на СТ

-дългосрочно се постига в резултат на изместването на двете криви AD AS но винаги на равнището на потенциалния продукт.

-статично когато стойността на БНП е постоянна величина

-динамично при изменение във величината на БНП

То бива още единично и общо. Единични равновесия са в стоковия пазар на паричния пазар на трудовия на капиталовия и т.н. Общото е множество от включените в ик.система и взаимодействащи помежду си единични макроик.равновесия.

Кейнсианската теория приема, че стабилизирането на икономиката трябва да се осъществява от държавата чрез въздействие върху СТ. Известни са 4 модела на Кейнсианско макроравновесие:

1.Моделът AS=AD тук кривата на СП има права хоризонтална линия, права с положителен наклон и права вертикална линия и във всяка може да се постигне макроравновесие.

-макроик.равнов.при хориз.линия пресичане на кривите на СТ и СП.

=когато СП е фиксирано и се мени СТ

• макроик.-равновесие когато кривата AS е верт.линия

• м

  

  

  

  акроик.равновесие в междинния регион - AS е неизменна а се измества надясно кривата на AD нараства СТ

Анализът на макроик.равновесие при модела AD=AS показва движение на икономиката от състояние на стагнация и безработица към пълна заетост и инфлация на търсенето.

8,СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИК.ЦИКЪЛ

ИЦ е времето от началото на един спад (криза) на производството до друг. Той обхваща следващите един след друг спадове и подем на ик.активност в продължение на много години. Според някои ИЦ е външно явление, т.е предизвиква се от екзогенни фактори по отношение на ик.система. Според други ИЦ е вътрешно явление , предизвикано от ендогенни фактори присъщи на нея. Според трети е резултат и на външни и на вътрешни фактори.

За фактор, непосредствено определящ равнището на производството и заетостта се считат равнището на общите разходи, които от своя страна са детерминиращ фактор на съвк.търсене и предлагане. Затова цикличният х-р на икономиката се свързва с динамиката на съвк.търсене и предлагане. Според Оукън циклите на търсенето са повече. Различаваме:

-къси 3-5 год

-средни 7-11 год

-дълги 47-60 год.

ИЦ се състои от няколко фази: критерии за разграничаване на фазите в макроик.величини и преди всичко в БНП и равнището на безработицата. Има няколко подхода към пофазисното структурине:1.Артър Бърнс и Мичъл 2.Шумпете

Според един от класическите подходи ИЦ се изгражда от 4 фази: криза, депресия, оживление, подем

-криза най-ниското равнище на цикъла спад на производството и увеличаване на стоковите запаси, намаляване на печалбите, съкращаване на БНП, рязко повишаване на лихвения %, увеличена безработица и т.н.

-депресия производството и заетостта достигали най-ниско равнище при кризата се запазват, но има леко оживление, постепенно изчезват стоковите запаси, спира намаляването на цените, заетостта се задържа и т.н.

-оживление нарастване равнището на производството, пълна степен на заетост, разширява се търсенето на кредити

-подем когато производството започне да работи при най-пълно използване на производствените мощности и пълна заетост, цените проявяват тенденция към повишаване, а ръста на деловата активност се прекратява. Настъпва криза и цикълът се повтаря.

Фактори за излизане от кризата са:

-намаляване на цените

-съкращаване на производството

-намаляване на раб.заплата

-внедряване на нови технологии

-подобряване организацията на труда

-обновяване на производствените мощности и др.

9.ИЗМЕРВАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ИК.ЦИКЪЛ

Стопанските колебания протичат при различна продължителност и дълбочина. В зависимост от това те се делят на дългосрочни, средносрочни и краткосрочни.

-Дългосрочни колебания (структурни) - се обуславят от дългопроникващи структурни изменения на стоп., предизвикани от научно тех.открития. движи се м/у 57-60г.

-Средносрочни колебания (конюнктурни) - 5-7г.

-Краткосрочни колебания - 3-4г. Те са свързани с натрупване на резерви. Разновидност на краткосрочните стопански колебани яса сезонните колебания - за 1г. Дългосрочните и краткосрочните колебания са неконюнктурни колебания. Една част от тях са предизвикани от промени в структурата на ик., а други от промени с краткотрайно значение, наложени от смяната на год.време. средносрочните колебания се третират като конюнктурни колебания, т.е като колебания, тяснозависими от стоп.състояние. Конюнктура - съвкупност от обстоятелства и условия к влияят в/у цялостният живот на дадена страна. Тя отразява постоянното движение на ик.процес. Конюнктурните колебания представляват закономерна смяна на едно ик.състояние с друго. Х-рно е, че тази смяна се осъществява в рамките на определен цикъл. Цикличният х-р на ик.развитие се свързва с движениято на съвкупното предлагане (търсене). Фазите на цикъла са: криза, депресия, оживление и подем. За изследването на конюнктурният цикъл и фазите, к го определят, се използват едни и същи показатели (различните форми на дохода, делът на произв.инвестиции, състоянието на ликвидноста, броят на заетите и безработните, колебания в лихвеният процент, ценовите отклонения, състоянието м/у внос и износ на стоки и услуги). При фаза оживление растат почти всички показатели (P,V на БНП, работна заплата и т.н). Движението на подем продължава определен период от време и достига своят мах.известен като ик.разцвет (бум). Подема се прекъсва и започва спад. Кризата представлява най-ниската точка на стоп.цикъл х-рна с най-висок темп на безработица и най-нисък темп на нарастване на БНП. Депресия завършва с формиране на условия за оживление на стоп.активност.

14.ПРИЧИНИ ЗА ИНФЛАЦИЯТА ТЕОРЕТИЧНИ ДИСКУСИИ

От гледна точка на причините, които пораждат инфлацията разграничаваме два основни типа инфлации:

-инфлация на търсенето- най-често измененията в равнището на цените се обяснява с излишъка на съвкупното търсене(АS). Той се появява в резултат на ограничените ресурси и невъзможността на производството да отговори на нарастналото търсене с увеличаване обема на производството . При такива условия излишъка на АS води до повишаване на цените и до инфлация

-инфлация на предлагането- Тя е предизвикана от повишаване на разходите за производство. Когато разходите за производство растат, печалбата намалява. Намалява предлагането, което на свой ред води до повишаване на цените на ресурсите и съкръщаване на разходите.

Два са основните източници на инфлация обусловена от ръста на разходите:

1.Увеличаване на номиналната заплата.

2.Цените на суровините на енергията.

Съществуват множество теории, които обяснават инфлацията.

1)теория за инфлацията като паричен феномен гради обясненията си в/уанализа на връзката м/у инфлацията и паричното предлагане. Щом съвкупното предлагане е нееластично цените могат да се променят при преместването на кривата на съвкупното търсене в резултат от нови пари в обръщението. Икон.растеж е резултат на увеличената ефективност на произв.фактори. Това означава ,че кривата на съвкупното предлагане не е нееластична, а се премества надясно.формула на Фишер/ M x V=P x Q/. За да не се допуска инфлация като паричен феномен, паричните емисии трябват да се постават под контрол, да не се допуска бюджетният дефицит да се покрива с печатането нанови пари.

15.ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИНФЛАЦИЯТА И СТАБИЛИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА

2 вида последици - икономически и социални.

-Икономическите последици могат да са с положителен или отрицателен ефект за стоп. Там където са създадени предпоставките да действат ик.регулатори, общото повишение на цените има положително въздействие в/у структурното усъвършенстване на ик. Но бедата на инфлацията не е в увеличаване на цените, а в съотношението м/у цените и доходите, в неравностойното им повишаване. При осъзнаване на настъпващата инфлация парите масово започват да се инвестират в недвижими имоти, скъпоценни камъни, метали и валита. Спестяванията на гражданите загубват покупателната си сила, а ползуващите държ.заеми печелят до момента, когато банката отчете процента на инфлацията и започне да коригира както спестяванията, така и задълженията. На хорота им трябват пари за най-необходимото и търсят помощ от държавата, а тя, за да задоволи техните изисквания, може да използва само нова емисия или външни държавни заеми, което задълбочава инфлацията. Изменя се мотивацията и производителността на труда. Безработицата излиза извън нормалните си рамки и допълнително влошава икон.благосъстояние на хората. Инфлацията наказва хората, които получават относително фиксирани доходи. Непредвидената инфлация е изгодна за дебиторите и губеща за кредиторите. Има две обстоятелства: 1) намалява реалната стойност на активите с фиксирана стойност, но съществременно увеличава реалната стойност на недвижимото имущество; 2)последиците на инфлаццията в сферата на преразпределението възникват независимо от целите и ценностите на обществото.

Моделът Y=C+I означава, че равнището на реалния БНП се определя от величината на съвк.разходи. Макроик.равновесие се постига в пресечната точка на 45 градуса линия с функцията на съвк.разходи. Тази точка определя равнището на реалния БНП (доход).

МУЛТИПЛИКАТОРЪТ Е ЧИСЛОВ КОЕФИЦИЕНТ КОЙТО ПОКАЗВА КОЛКО ГОЛЯМО Е УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ДОХОДА В РЕЗУЛТАТА НА ВСЯКО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ. Той може да се определи като отношение на прираста на дохода към прираста на инвестициите М = DY : DI. Той изразява множествения ефект върху бъдещия БНП който се получава от изменението в + или на разходите на СТ. Той е реципрочна величина на пределната склонност към спестяване, следователно величината на мултипликатора е в права зависимост от МРС и в обратна зависимост от MPS. Геометрично той се представя по 2 начина:

-чрез модела S+I показва как с нарастването на съвк.разходи под влияние на автономните инвестиции се изменя равновесното равнище на дохода и икономиката се движи към своя потенциал

-чрез модела S,I се показва мултипликаторния ефект на инвестициите

Акселераторът изразява зависимостта между растежа на дохода и растежа на инвестициите. Числовият му коефициент показва колко пъти ще нарастнат чистите инвестиции в резултат на изменението на дохода. Ако доходът расте, растат и инвестициите. Ако доходът е неизменен, формират се нулеви чисти инвестиции. Намаляването на дохода води до намаляване на инвестициите A= DI / DY (А числов коеф.на екселератора DY изменение в дохода, DI изменение в инвестициите. При равномерно нарастване на дохода инвестициите имат постоянно равнище, тъй като то зависи от растежа, а не от равнището на дохода. При нервномерен растеж на дохода равнището на инвестициите се колебае но те се капазват като положителни чисти инвестиции. При колебания в растежа на дохода колебанията в инвестициите са значителни и имат ту полож.ту отриц.стойности.

Действието на мултипликатора и акселератора може да се обедини в общ механизъм. Действието на мултипликатора показва как изменението на автономните инвестиции влияе върху равнището на дохода, а действието на акселератора разкрива как изменението в равнището на дохода влияе върху изменението на чистите инвестиции. Този механизъм се нарича осцилатор и изразява взаимодействието между последователните изменения в равнището на инвестициите и дохода.

е

Инвестиции поток от разходи за дълготрайни активи и попълване на матер.запаси с оглед получаване на изгоди в бъдеще време. Инвестицията е всяко влагане на пари за покупка на блага които вложени в производството на крайни стоки и услуги ще носят изгоди за период не по-малък от 1 год. Различаваме 2 вида инвестиции:

-брутните инвест. за 1 година са равни на размера на годишните амортизации на основния капитал плюс чистите инвестиции които имат за източник печалбата.

-чистите инвест. увеличават съществуващия производствен потенциал и са равни на брутните инвестиции минус годишните амортизации

I = I + d . K (годишният размер на инвест.е равен на чистите инвестиции плюс коеф.на амортизация по стойността на капитала.

Освен брутни и чисти, те биват още планирани (свързани с фирмените разходи, които отчитат предвидените изменения на капиталовия и продуктов пазар) и непланирани (свързани с измененията в БНП).

Източниците на инвестиции са:

-вътрешни свързват се със самофинансирането

-външни банкови заеми, държавни субсидии, емисии на акции и облигации и др.

Осн.фактори които определят динамиката на инвест. са: равнището на дохода, лихвения %, очакваната възвръщаемост на инвест., първоначалния запас от капитал. I = f (Y, I, r, k) Y-доход, I-лихвен%, r-възвръщаемост на инв.р k капитал.

Алтернативната цена на всеки инвест.проект е лихвения %. Разходите за инвестиции които не зависят от текущото равнище на производството и дохода се на наричат автономни. Инвестиции, които нарастват с увеличаване на БНП и намаляват с неговото съкращаване индуцирани. Държавата прави разходи за закупуване на различни стоки: -инвестиционни стоки с дълготраен х-р самолети, сгради, газопроводи. Други разходи прави за полицейска защита, издръжка на болници, училища и др. . Инвестициите и потреб.разходи на държавата увеличават СТ. Трансферните плащания се увеличават СТ, а само преразпределят дохода от данъкоплатците към соц.слабите. СТ зависи от нетния експорт. Доколкото износа зависи от решенията на чуждите потребители, то вносът се определя от решенията на домакинствата вътре в страната и неговия обем се определя от размера на текущия разполагаем доход. Между вноса и дохода има връзка както между потребление и доход.

Последиците от инфлация са: неувереност и нежелание за дългосрочни икон.действия, растяща хазартност на ик-ката; спад в покупателната способност на паричните знаци; влошаващо се соц.-икон.положение на хората и преди всичко на тези с фиксирани доходи. Индексирането на заплатите като компенсационен механизъм е предпочитано от профсъюзите средство за установяване на връзките м/у отделните ценови индекс и заплатите на трудещите се , за да се запази макар и приблезително покупателната им способност. В основата на монтаристичната антиинфлационна политика е изискването да не се въздейства пряко в/у относителните цени, за да не се подкопава информационната функция на цените за производителите. Бюджетната политика се разглежда като подчинена на паричната политика, но все повече се търсят механизми за оптималното комбиниране на двете с цел ограничаване на бюджетните дефицити и осигуряване на ценова стабилност и високи темпове на икон.растеж.

2)Теория на инфлацията на търсенето се разглежда когато съвкуп.търсене превишава възможностите на ик-ката да увеличи предлагането, то това търсене тласка цените нагоре. Съществуват две теории за инфлацията на търсене - класическа (основава се на твърдението, че икон.винаги е в състояние на пълна заетос) и кенсианската (обемът на произв.и на заетостта могат да растат без да се променят цените, докато ик-катане е достигнала пълна заетост). Значителна инфлация - когато ик-ката е в състояние на пълно използване на ресурсите, всяко увеличаване на съвк.търсене предизвеква инфлация, защото Q_f не може да се увеличи.

3) Инфлацията на разходите - теория к си поставя за цел да обясни защо цените растат и когато ик.не е на равнището на пълната си заетост на ресурсите. В резултат на увеличените разходи съвкупното предлагане се премества наляво и нагоре, т.е то се съкращава, а цените се увеличават независимо че ик.е далеч под равнищети на потенциалните си възможности. Разглежданата теория определя 3 осн.причини, предизвикващи инфлацията на разходите:

-1- монополът на профсъюзите;

-2- монополът на големият бизнес;

-3- увеличаване на цените на суровините и на горивата.

Видове инфлация - в зависимост от скороста на инфлацията, тя се дели на умерена (х-ризира се с нарастване на цените до 10% на год.); галопираща (увелич.на цените до 200% на год); хиперинфлация (х-ризира се с астрономическо нарастване на колич.на парите в обращение и на цените). От гледна точка на определящият фактор за възникването на инфлацията, тя се дели на: банкова (кредитна); пазарна институция; импортна.

Главна роля за проявление на ик.експанзия играе обновяването на осн.кап-л и респективно внедряването на ново технико-технолог.оборудване. Преломните (повратни) точки в това движение, са кризата и подемът. Кризата к задържа или връща назад развитието на ик.к продължава до настъпването на ново равновесие м/у съвкупно търсене и предлагане. Структурните кризи занягат отделните сфери или отрасли на икон. Те се развиват в нац.и в световен мащаб. Отлечават се с голямата продължителност и са свързани н.-често с недостиг на веществени производствени фактори, предмети за потребление, паричен капитал. В зависимост от обхвата им те могат да се обособят в три групи:1)кризи на отрасловата структура на производството; 2)кризи на нац.-стоп.структура; 3)кризи на външноикономическите, в частност на платежните отн-я. Първата група обхващат класическите отрасли на промишлеността(ч.и цв.металургия, корабостроене и др) Ако равнището на техническия прогрес не е в състояние да преустрои тези отрасли, то в условия на структурни кризи те са обречени на загиване. Втората група засяга струк.на нац.стопанство. този тип кризи се обуславят от недостиг на суровини и енергоносители . към третата група се причисляват валутно-финансовите кризи. Независимо от конкретната си форма, структурните кризи се проявяват едновременно с периодичните, но нямат цикличен х-р. Ч/з тях се осигурява временно смекчаване на дисхармонията в нац. И м/ународно разделение на на труда. Факторите на цикличното развитие са разделени на две групи: екзогенни (външни) и ендогенни (вътрешни). Към първите се отнасят прир., демогр.,психол.и др.неконюнктурни фактори. Те н.-често се оценяват като производители на първоначални импулси, необходими за начало на движението. А към вторите-въздействат в/у механизма, ч/з който икон.с-ма импулсира самовъзпроизв.на деловия цикъл. Те се разглеждат в ролята им на преобразователи на първоначалните импулсни колебания.

20.ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА СЪЩНОСТ ЦЕЛИ ИНСТРУМЕНТИ. ДИСКРЕЦИОННА ФП

Фискална политика съвкупност от мерки и средства чрез които държавата достига определени соц.и ик.цели.

Цели постигане на устойчив ик.растеж, уравновесен БНП, пълна заетост, стабилни цени без инфлационни напрежения, уравновесена външна търговия и др.

Инструменти-

-Държавни разходи тези които държавата прави за покриване на своите нужди на различни нива на държ.управление.

-Данъчните плащания и дан.кредит при инвестициите

-Трансферните плащания субсидии, соц.помощи и т.н.

-Бюджетен дефицит е сумата, с която разходите надвишават приходите на бюджета

-Бюджетен излишък е сумата, с която разходите са по-малки от приходите.

-Държавният вътрешен дълг държ.заеми, натрупани при покриването на бюджетните дефицити.

=Според времевия период различаваме: краткосрочна, средносрочна и дългосрочна ФП.

=В зависимост от обекта, върху който се планира тя да въздейства, ФП бива: политика, променяща агрегатното търсене и политика променяща агрег.предлагане.

=Според начина на практическото й осъществяване бива: дискреционна и недискреционна ФП.

-дискреционна когато съзнателно се преследват текущи макроик.цели с фискални средства. Текущите цели се определят от моментното състояние на икономиката и се преследват с т.н. фина настройка на инструментите.

-недискреционната ФП се осъществява автоматично на базата на дългосрочно действащи създадени със закон правила. Средствата, които използва недискреционната политика се наричат вградени стабилизатори. Те са елементи , средства на фискалната политика, които автоматично предизвикват по време на рецесия бюджетен дефицит и бюджетен излишък по време на инфлационен бум без това да е необходимо промяна в стопанската политика.

Експанзивната ФП е антирецесионна политика за достигане на потенциалния обем производство

Рестриктивната е антиинфлационна политика и нейната цел е да сведе производството до потенциалното му равнище.

22.НЕДИСКРЕЦИОННА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА.ВГРАДЕНИ СТАБИЛИЗАТОРИ. ФП ОРИЕНТИРАНА КЪМ ПРЕДЛАГАНЕТО

Недискреционната ФП се осъществява автоматично на базата на дългосрочно действащи създадени със закон правила. Средствата, които използва недискреционната политика се наричат вградени стабилизатори. Те са елементи , средства на фискалната политика, които автоматично предизвикват по време на рецесия бюджетен дефицит и бюджетен излишък по време на инфлационен бум без това да е необходимо промяна в стопанската политика.

Инструменти на недискреционната политика са:

-автоматично данъчно приспособяване

-автоматични промени в трансферните плащания

Към автоматично данъчно приспособяване се отнасят прогресивно данъчно облагане на личните доходи и на корпоративната печалба

Към автоматични промени в трансферните плащаниясе отнасят трансферните плащания: за обезщетения на безработни, болнични, стипендии, пенсии. Тези соц.плащания са изградени на антикризисна основа, когато икономиката е в подем доходите на фирмите нарастват, безработицата намалява и приходите в тези фондове автоматично нарастват. Образува се излишък в бюджета. Обратно, когато икономиката е в рецесия доходите в тези соц-осигурителни фондове също намаляват., безработицата расте, расте и броя на со.слабите. Правителството чрез трансферните плащания се налага да обхваща все по-широк кръг и така намаляват съвк.търсене и се получава бюджетен дефицит.

Разходите, които правителството прави според някои икономисти подкопават основите на икономиката., защото те изтласкват инвестиционните проекти на частния бизнес, които по принцип имат по-голям ик.и соц.ефект.

Изтласкващия ефект възниква, когато ефективността на фискалната политика се е намалила поради съответната реакция на паричния пазар.

28.ИК.РАСТЕЖ СЪЩНОСТ И ПОКАЗАТЕЛИ.МОДЕЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Икон.растеж изразява определени закономерности на взаимодействието м/у произв.ф-ри, разпределението и потреблението на БНП. Свежда се до колич.натрупвания и качествени изменения на осн.ресурси на произв.и неговите резултати. Отразява равнището на и-ката и способноста и да задоволява потребностите на хората. То е самото нарастване на нац.произв. от гледна точка на неговият резултат. Той също е увеличаване на БНП, респективно нарастването на икон.мощ на дадена страна. В тесен смисъл ик.растеж означава темп (скорост) на икон.развитие.

Степента та развитие на икон.растеж се измерва с редица общи и конкретни показатели, изразени ч/з съответни величини. Общите показатели отразяват глобалните тенденции на растежа, а конкратните - разкриват определени страни на х-ра и ефективността му. Възприето е конкретните показатели да се наричат факториални (отчитат влиянието на всеки фактор, к обуславя ефективността на растежа) , а общити- резултативни (отразяват резултатите от взаимообвързаното едновременно действие на тези фактори).

Показатели на икон.растеж са: трудоемкост /трудопоглъщаемост/, капиталоемкост/капиталопоглъщаемост/, материалоемкост /материалопоглъщаемост/ и др. Трудоемкостта се изразява ч/з отн-ието на разходите на текущ труд/Т/ към прадукта/П/, а П/Т - производ.на труда. Материалоемкостта на продукцията показва равнището на разходите за суровини и материали на единица продукция - М/П, а П/М - материалоотдаване. Капиталоемкостта се измерва ч/Зотн-ието на капитала към произв.продукт - К/П, а П/К - капиталоотдаване. Социалната ефективност се свежда до равнщето на благосъстояние на населението, условията на труд, състоянието на околната среда, свободното време, възможностите на неговото използване и др.

30.ФАКТОРИ НА ИК.РАСТЕЖ.ДЪРЖ.РЕГУЛИРАНЕ НА РАСТЕЖА

Икон.растеж изразява определени закономерности на взаимодействието м/у произв.ф-ри, разпределението и потреблението на БНП. Свежда се до колич.натрупвания и качествени изменения на осн.ресурси на произв.и неговите резултати. Отразява равнището на и-ката и способноста и да задоволява потребностите на хората. То е самото нарастване на нац.произв. от гледна точка на неговият резултат. Той също е увеличаване на БНП, респективно нарастването на икон.мощ на дадена страна. В тесен смисъл ик.растеж означава темп (скорост) на икон.развитие.

Факторите на ик.растеж биват:

-вътрешни фактори - към тях се причисляват: природни ресурси; раб.сила; капиталът; пропорциите и структурите в нац.стоп.

-външни ф-ри - м/унар.помощи; кредитите и движенията на капитали; търг.обмен и дела спрямо БНП; участие в м/унар.разделение на труда и интеграционните области.

-икон.и извън икон.ф-ри (социални). Икономическите се разделят - екстензивни и интензивни, преки и косвени и т.н. В зависимост от съществуващите съотношения м/у тях и преобладаващото значение на едни или други ф-ри се формират и различните видове растеж. 1- екстензивните и интензивните ф-ри - екстензивен или интензивен тип икон.растеж. Те действат едновременно и са взаимозависими.

В зависимост от формата си на осъществяване ик.растеж бива цикличен и непрекъснат. Разновидност на непрекъснатият растеж е ограниченият растеж. Той е съвкупно произв. (добив) най-напред нараства надпропорциолано, след това с недостатъчна пропорциналност, за да достигне в крайна сметка състояние на застой или нулев растеж.

Измерен от гледната точка на елементите на ефективноста, ик.растеж следва да се разглежда като неутрален, капиталоемък (трудоспестяващ), трудоемък (капиталоспестяващ) и др.

Системата от ф-ри обуславят не само типът на растежа, но и темповете на неговото развитие. Темповете на растежа очертават границите, в к се движи влиянието на икон.ф-ри. Структурните изменения на нац.стоп., обусловени от трайни икон.ф-ри, поставят въпроса за ефективноста на постигнатите резултати, т.е затова доколко те могат да осигурят потребностите на произв.и да решат проблените на нац.и световната и-ка. Те използват рационални подходи за измерване равнището на ик-ката и соц.ефективност на растежа.

33.МЕЖДУНАР.ВАЛУТНА СИСТЕМА.ВАЛУТЕН ПАЗАР И ВАЛУТЕН КУРС

МВС е съставна част на междунар.фин.система, тя е исторически определена форма на организация на МВОтношения, която се формира по пътя на договореността на отделните страни и се закрепява юридически с държавни споразумения. Осн.функция е уреждането на валутните отношения между страните. Вал.отношения възникват при обслужване на стопанските връзки между страните при осъществяване на външната търговия, при износа на капитал, при инвестиране на печалба, при предоставяне на заеми и т.н. Елементи на МВС са:

-приетата парична единица като еталон или всеощ стандарт на стойността долар, злато

-установеният механизъм за определяне на валутните паритети

-нац.и междунар.емисионни институти, които са натоварени с пускането в обръщение на паричната единица.

Всяка държ.притежава национална парична единица к служи за платежно средство. Износът и вносът се нуждае от чуждестранна валута. Терминът валута се употребява двустранно - от една страна, под валута се разбира паричната единица, представляваща фундаменда на паричната система на дадено нац.стоп., а то друга - всички чуждестранни парични единици. Ако износът превиши вносът, стараната натрупва резерви от чуждестранна валута. Превишаването на вноса над износа поражда недостиг на валута к би могъл да се избегне с кредити от м/унар.банки или използването на собствени резерви от други фин.активи. ако износът е = на вносът - идеална схема на външната търг.при к износът 100% финансира вноса. Валута може да бъде и полици, облигации, чекове и др.к се наричад девизи. М/унар.размяна на стоки и услуги се обслужва от конвертируеми валути.

Теотрии за ик.растеж - Фелдман разглежда ик.растеж като макроик.явление, к се х-ризира с показателите: национален доход, обем на капитала, обем на натрупването, обем на потреблението, норма на натрупване и др. С помоща на тези показатели той съставя модел на растежа и извежда важни функционални зависимости: 1- НД=сК; 2- НД=еН, където НД - нац.доход използван за потребление и натрупване, с-капиталоотдаване; К- обем на капитала; е- производителност на труда; Н- брой заети в материалното произв. Той смята че нарастването на произв.на труда води доувеличаване темповете на НД (е=К/Н). С това той показва че с нарастване производителноста на труда капиталоотдаването се увеличава по-борзо от капиталовъораженоста. Формула за темп на нарастване на НД. Д=Дy.с където Д-нац.доход; Ду- норма на натрупване; с- коефициент на ефективност на натрупването.

Теорията за ик.растеж намира продължение в изследванията на кейнсианците Харод и Домар.

Моделът на Харод разкрива връзката м/у 3 равнища: фактически, равновесен (задоволителен, гарантиран) и естествен. Той представя инвестициите като ендогенна величина и е основан на принципа на акселератора - I=.Y (при S=I и S=sy 0Y- прираст на БНП за една год, -коеф.на акселерацията).

Моделът на Домар - според него, ако се допусне, че в даден момент е постигната пълна заетост в ик.система, то тогава нарастването на произв.възможности трябва да е равно на растежа на нац.продукт в следващ период - Р_в=Р_t-1-Р_t=У_в-1-У_в=У (при S=I=Y).

27.ОСНОВНИ ИНСТРУМЕНТИ И МЕХАНИЗМИ НА МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА

База за дейността на ЦБ са паричните резерви на банковата система. Те основно се състоят от депозитите наТБ в ЦБ и техните запаси от банкноти и монети. Това са суровините, от които финансовите институции създават кредитен ресурс. ЦБ е длъжна да следи колебанията на паричните резерви и ги променя директно чрез различни инструменти. Промяната на тези резерви винаги води до промяна на лихвения процент.

Инструментите, чрез които ЦБ контролира паричния резерв са няколко:

1.Политика на задължителен резерв- чрез промяната на задължителния резерв се получават няколко ефекта:

-влия е се депозитния мултипликатор, с което се променя възможността за създаване на допълнително количество кредитни пари. Ако ЦБ задължителния резерв депозитния и париочния мултипликаторпредлаганите парични депозити,заеми и др.

-променя се съотношвниетом/у допълнителните и свободните резерви - задължителен резерв се трансформира в свободен резерв и обратно.

-промените на задължителния резерв- променя и лихвения процент. Примерно на задължителния резерв води до на лихвения процент на паричните пазари, защото при наличие на свободни резерви банките са съгласни да кредитират при по-ниски лихвени %.

2.Дисконтовия процент е втория важен инструмент на ЦБ. Дисконтов /сконтов/ процент е лихвения процент при който ЦБ отпуска кредити на ТБ, когато ги рефинансира. Рефинансирането се налага при изпадането на ТБ в остра ликвидна криза по своя вина или при когато трябва да се попълни общия резерв. Промяната на дисконтовия процент има няколко ефекта:

-ефект на промяната на цената на рефинансирането: на дисконтовия%означава, че за ТБ става скъпо да заемат пари от ЦБ и те търсятдруги по-евтини начини за рефинансиране и обратно. Силата на този ефект зависи от големината на разликата на дисконовия % и другите лихви.

-ефект на субсистуцията- изразява се във факта, че на дисконтовият процент води до намаляване и на др. Лихви на паричните пазари. Това е така защото ТБ са стимулирани да заемат от ЦБ, което намалява търсенето на капитали от други сегменти.

-анонсиращ ефект дисконтови % на ЦБ се променя като индикатор за характера на воденатаот нея политика. Затоваи неговата промяна повлиява психологически на пазара. на дисконтовия % е индикатор за рестриктивна политика на ЦБ и крефиторите трябва да свият своите кредитни планове с цел увеличаване на свободния си резерв.

3.Операции на открития пазар-голяма част от активвите на ЦБ са в ценни книжа. С цел въздействието върхубанковите резерви на ТБ и упражняване на контрол върху паричното предлагане ЦБ купува и продава ДЦК през ООП.

Други инструменти са:

-пряко регулиране на лихвения% и въвеждане на основен лихвен% при тежка инфлация

-моралното убеждаване;

-въвеждане на свръхизтегляне - надхвърляне на кредите по текущите сметки на ТБ в ЦБ

-регулиране на валутния курс чрез намеса на международните парични пазари и др.

=От гл.т. на очакваното въздействие върху БНП, цените и безработицата ФП бива:

-експанзивна- при рецесия и безработица.

-рестриктивна актуална е за условията на прегрята икономика и значително инфлационно напрежение.

Същността и на двата вида политика се свежда до въздействие върху СТ чрез приспособяване на бюджета и изчистване на разривите. Средствата за постигане на целта са промените в правителствените разходи или данъчното облагане.

Изменения в правителствените разходи - правит.разходи прибавени към очакваните потреб.и инвистиционни разходи, увеличават общото търсене и изменят условията за постигане на ефективно равновесие. С включване на правит.разходи равновесния обем на БНП се определя от стойността при която от една страна размера на спестяванията = на очакваните инвистиции + прав.разходи, а от др.страна генерирания доход съвпада с направените разходи. Ч/з намаляване на бюджетните разходи се въздейства пряко в/у СТ или ако пък се увеличат доходните данъци, намалява разполагаемия доход и оттам по косвен път се ограничават текущите потребителски разходи.

Изменение в данъчното облагане - данъците оказват влияние в/у потреблението и спестяванията тъй като данъчните промени непосредствено рефлектират в/у равнището, динамиката и структурана на разполагаемия доход. Увеличаването на правит.разходи предизвиква нарастване на БНП докато увеличаването на данъците има обратен ефект. Данъчния мултипликатор може да се престави като произведение на обикновения мултипликатор и пределната склонност към потребление приемащо отрицателна склонност.

Валутен курс - съотношение, в к една нац.пар.единица се разменя с/у друга нац.парична единица. Той се дефинира и като цена на дадена нац.парична единица, изразена в паричните единици на други страни. Курсът на валутата се определя ч/з котиране. Има пряко (за единица се приема чуждата валута и към нея се прибавя количеството нац.валута) и косвено (приема за единица мярка нац.парична единица, към к се прибавя чуждестранната валута) котиране. Кръстосаният курс - курсът м/у 2 валути определен посредством сравняване на всяка от тях с трета валута. Системата на валутните курсове е съвкупност от правила с к се детерминира поведението и ралята на централната банка на валутният пазар. Валутният курс е чувствителен индикатор за ефекта от използването на производствените ресурси, тъй като значителната част от специализираната продукция на експортните отрасли получава обществено оценка в процеса на нейната реализация на световните пазари.

Валутен пазар - обособена сфера на парични отношения м/у продавачи и купувачи на чуждестранна валута, институционализиран механизъм за обслужване на търсенето и предлагането. Субекти - крупни търг.банки, финансови къщи, фирми, домакинства, и др.

Съвременният валутен пазар се установява с телефон, телекс, радиовръзки и др. Пазарът е отворен 24 часа в денонощието.

31.РОЛЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ.ИК.ОСНОВИ.ТЪРГОВСКИ БАРИЕРИ

МТ е конкретна форма на размяна на стоки и услуги между държавите. Тя предполага съзнателна дейност към осъществуване на покупко-продажбата между отделните страни. Непосредствено свързан с нея е междунар.пазар който обхваща сферата на обръщението на стоките и услугите които участват в размяната.

В зависимост от направлението на движение на стоките и услугите разграничаваме:

-импортна търговия сделките по внасяне на чуждестр.стоки

-експортна продажбата на стоки в други страни износа на стоки за чужбина.

-реекспортна търг.сделки при които една страна купува стоки от друга и ги продава на трета без преработка

В зависимост ото обхвата на стоките, които се включват в отчитането, МТ бива:

-обща вкл.целия внос и износ, реекспорт и спец.търговия със злато

-специална износа на стоки, които се произвеждат в страната и вноса на стоки за страната.

В зависимост от звената през които минава:

-директна търговия когато контрагентите са износител-вносител

-посредническа - трета чужда страна оказва съдействие при сключване на сделката

-консигнационна стоката се изнася преди да е продадена

Според начина на извършване на сделката и плащането:

-борсова търговия постоянно действащо тържище, където сделките се сключват чрез наддаване или типове контракти

Политиката на една страна в областта на м/ународната търговия може да приема да приема три форми:

1.свободна търговия-отсъствие на правителствена намеса в търг.отн-ия на местните с чуждите производители;

2.абсолютен протекционизъм - отсъствие на търг.отн-ия на една страна с останалия свят;

3.обикновен протекционализъм - отклонение от свободната търговия, с цел защита на нац.произв.от външна конкуренция.

Всяка ситуация, при к в резултат на правителствена намеса равновесната цена е различна от световната, но по-малка от вътрешната, и вносът намалява, но не се прекратява,предст.протекционазъм. Има три вида протекционистична политика:

-пряко увеличава цената на стокатакато използва вносни мита. Митото е вид данък, с к се облагат вносните, изностните и транзитните стоки при преминаване на държавната граница;

31.РОЛЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ.ИК.ОСНОВИ.ТЪРГОВСКИ БАРИЕРИ

МТ е конкретна форма на размяна на стоки и услуги между държавите. Тя предполага съзнателна дейност към осъществуване на покупко-продажбата между отделните страни. Непосредствено свързан с нея е междунар.пазар който обхваща сферата на обръщението на стоките и услугите които участват в размяната.

В зависимост от направлението на движение на стоките и услугите разграничаваме:

-импортна търговия сделките по внасяне на чуждестр.стоки

-експортна продажбата на стоки в други страни износа на стоки за чужбина.

-реекспортна търг.сделки при които една страна купува стоки от друга и ги продава на трета без преработка

В зависимост ото обхвата на стоките, които се включват в отчитането, МТ бива:

-обща вкл.целия внос и износ, реекспорт и спец.търговия със злато

-специална износа на стоки, които се произвеждат в страната и вноса на стоки за страната.

В зависимост от звената през които минава:

-директна търговия когато контрагентите са износител-вносител

-посредническа - трета чужда страна оказва съдействие при сключване на сделката

-консигнационна стоката се изнася преди да е продадена

Според начина на извършване на сделката и плащането:

-борсова търговия постоянно действащо тържище, където сделките се сключват чрез наддаване или типове контракти

Политиката на една страна в областта на м/ународната търговия може да приема да приема три форми:

1.свободна търговия-отсъствие на правителствена намеса в търг.отн-ия на местните с чуждите производители;

2.абсолютен протекционизъм - отсъствие на търг.отн-ия на една страна с останалия свят;

3.обикновен протекционализъм - отклонение от свободната търговия, с цел защита на нац.произв.от външна конкуренция.

Всяка ситуация, при к в резултат на правителствена намеса равновесната цена е различна от световната, но по-малка от вътрешната, и вносът намалява, но не се прекратява,предст.протекционазъм. Има три вида протекционистична политика:

-пряко увеличава цената на стокатакато използва вносни мита. Митото е вид данък, с к се облагат вносните, изностните и транзитните стоки при преминаване на държавната граница;

31.РОЛЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ.ИК.ОСНОВИ.ТЪРГОВСКИ БАРИЕРИ

МТ е конкретна форма на размяна на стоки и услуги между държавите. Тя предполага съзнателна дейност към осъществуване на покупко-продажбата между отделните страни. Непосредствено свързан с нея е междунар.пазар който обхваща сферата на обръщението на стоките и услугите които участват в размяната.

В зависимост от направлението на движение на стоките и услугите разграничаваме:

-импортна търговия сделките по внасяне на чуждестр.стоки

-експортна продажбата на стоки в други страни износа на стоки за чужбина.

-реекспортна търг.сделки при които една страна купува стоки от друга и ги продава на трета без преработка

В зависимост ото обхвата на стоките, които се включват в отчитането, МТ бива:

-обща вкл.целия внос и износ, реекспорт и спец.търговия със злато

-специална износа на стоки, които се произвеждат в страната и вноса на стоки за страната.

В зависимост от звената през които минава:

-директна търговия когато контрагентите са износител-вносител

-посредническа - трета чужда страна оказва съдействие при сключване на сделката

-консигнационна стоката се изнася преди да е продадена

Според начина на извършване на сделката и плащането:

-борсова търговия постоянно действащо тържище, където сделките се сключват чрез наддаване или типове контракти

Политиката на една страна в областта на м/ународната търговия може да приема да приема три форми:

1.свободна търговия-отсъствие на правителствена намеса в търг.отн-ия на местните с чуждите производители;

2.абсолютен протекционизъм - отсъствие на търг.отн-ия на една страна с останалия свят;

3.обикновен протекционализъм - отклонение от свободната търговия, с цел защита на нац.произв.от външна конкуренция.

Всяка ситуация, при к в резултат на правителствена намеса равновесната цена е различна от световната, но по-малка от вътрешната, и вносът намалява, но не се прекратява,предст.протекционазъм. Има три вида протекционистична политика:

-пряко увеличава цената на стокатакато използва вносни мита. Митото е вид данък, с к се облагат вносните, изностните и транзитните стоки при преминаване на държавната граница;

-пряко намалява количеството на внасяната стока, ч/з използване на вносна квота. Вносна квота - ограничението за внасяното количество;

-немитнически ограничения - валутни и кредитните ограничения при внос, санитерните и ветеринарните изисквания към внасяните стоки и др. Митото може да бъде определено или като абсолютна сума за единица продукт или в процент в/у цената на стоката. Има забранително и незабравителни мита. Митото е приходоизточник за държ.бюджет. квотата обикновено предоставя печалбата, резултат от ценовата разлика, на този, к извършва вноса на дадената стока. Една митническа политика влияе по различен начин, производители, правителство и обществото като цяло. Загуба на потребителите - в резултат на по-високата пазарна цена част от потребителите намаляват потреблението си, а друга част - го прекратяват изобщо. Печалба на производителите - увеличената цена стимулира местинет производители да разширят производството. Доход на правителството= (количество на внасяната стока)х (еличината на митото за 1 продукт). чиста загуба на обществото - изразява се в разликата м/у загубата на потребителите и печалбата на производителите и правителството. Значителният протекционизъм като търг.полит.на страните учавстващи в м/унар.търг. води до намаляване на благосъстоянието в световен мащаб. Определена митническа политика може да доведе до изгоди за една страна при условие, че другите страни не отговарят по същият начин.

ВТП може да бъде изградена на административни мерки,може да има макроикон.х-р, да е свързана с варирането на валутен курс на нац.пар.единица с оглед уравновесяването на търг.баланс. Админист.мерки включват търговски протекции, валутен контрол, полит.на заемане на чужди платежни средства. Полит.на протекции - има двойнствена природа: Първо тя покачва износа и второ намалява вноса. Увеличаването на износа става посредством субсидиране в полза на износителите чрез експортни премии. Намаляването на вноса се постига чрез изменението на вносните Р, митн.тарифи, извънмитн. огранич.и вносните квоти. Митата Э в 2 осн.форми - адвалорна, специфични. Адвалорната представлява % от ст-ста на облагаемата стока. Специф.мита са суми които се събират на единица физическо измерение на вноса. / Постепенно се намалява ролята на приходната ф-я, а се увеличава ролята на защитната, защото много по-добре е вниманието да се насочи към повишаване на износа. През последните год.общия размер на св.износ значително се е увеличил. / Субсидиите биват експортни и местни. Експортните се плащат когато стоката е изнесена. Те биват преки субсидии на фирми или отрасли; премии за износа; отпускане на експортни кредити при преферинциална лихва. Местните субсидии служат за стимулиране на произв., намаляване на разходите, увеличаване конкурентноспособноста на местното произв.и др

-пряко намалява количеството на внасяната стока, ч/з използване на вносна квота. Вносна квота - ограничението за внасяното количество;

-немитнически ограничения - валутни и кредитните ограничения при внос, санитерните и ветеринарните изисквания към внасяните стоки и др. Митото може да бъде определено или като абсолютна сума за единица продукт или в процент в/у цената на стоката. Има забранително и незабравителни мита. Митото е приходоизточник за държ.бюджет. квотата обикновено предоставя печалбата, резултат от ценовата разлика, на този, к извършва вноса на дадената стока. Една митническа политика влияе по различен начин, производители, правителство и обществото като цяло. Загуба на потребителите - в резултат на по-високата пазарна цена част от потребителите намаляват потреблението си, а друга част - го прекратяват изобщо. Печалба на производителите - увеличената цена стимулира местинет производители да разширят производството. Доход на правителството= (количество на внасяната стока)х (еличината на митото за 1 продукт). чиста загуба на обществото - изразява се в разликата м/у загубата на потребителите и печалбата на производителите и правителството. Значителният протекционизъм като търг.полит.на страните учавстващи в м/унар.търг. води до намаляване на благосъстоянието в световен мащаб. Определена митническа политика може да доведе до изгоди за една страна при условие, че другите страни не отговарят по същият начин.

ВТП може да бъде изградена на административни мерки,може да има макроикон.х-р, да е свързана с варирането на валутен курс на нац.пар.единица с оглед уравновесяването на търг.баланс. Админист.мерки включват търговски протекции, валутен контрол, полит.на заемане на чужди платежни средства. Полит.на протекции - има двойнствена природа: Първо тя покачва износа и второ намалява вноса. Увеличаването на износа става посредством субсидиране в полза на износителите чрез експортни премии. Намаляването на вноса се постига чрез изменението на вносните Р, митн.тарифи, извънмитн. огранич.и вносните квоти. Митата Э в 2 осн.форми - адвалорна, специфични. Адвалорната представлява % от ст-ста на облагаемата стока. Специф.мита са суми които се събират на единица физическо измерение на вноса. / Постепенно се намалява ролята на приходната ф-я, а се увеличава ролята на защитната, защото много по-добре е вниманието да се насочи към повишаване на износа. През последните год.общия размер на св.износ значително се е увеличил. / Субсидиите биват експортни и местни. Експортните се плащат когато стоката е изнесена. Те биват преки субсидии на фирми или отрасли; премии за износа; отпускане на експортни кредити при преферинциална лихва. Местните субсидии служат за стимулиране на произв., намаляване на разходите, увеличаване конкурентноспособноста на местното произв.и др.

-пряко намалява количеството на внасяната стока, ч/з използване на вносна квота. Вносна квота - ограничението за внасяното количество;

-немитнически ограничения - валутни и кредитните ограничения при внос, санитерните и ветеринарните изисквания към внасяните стоки и др. Митото може да бъде определено или като абсолютна сума за единица продукт или в процент в/у цената на стоката. Има забранително и незабравителни мита. Митото е приходоизточник за държ.бюджет. квотата обикновено предоставя печалбата, резултат от ценовата разлика, на този, к извършва вноса на дадената стока. Една митническа политика влияе по различен начин, производители, правителство и обществото като цяло. Загуба на потребителите - в резултат на по-високата пазарна цена част от потребителите намаляват потреблението си, а друга част - го прекратяват изобщо. Печалба на производителите - увеличената цена стимулира местинет производители да разширят производството. Доход на правителството= (количество на внасяната стока)х (еличината на митото за 1 продукт). чиста загуба на обществото - изразява се в разликата м/у загубата на потребителите и печалбата на производителите и правителството. Значителният протекционизъм като търг.полит.на страните учавстващи в м/унар.търг. води до намаляване на благосъстоянието в световен мащаб. Определена митническа политика може да доведе до изгоди за една страна при условие, че другите страни не отговарят по същият начин.

ВТП може да бъде изградена на административни мерки,може да има макроикон.х-р, да е свързана с варирането на валутен курс на нац.пар.единица с оглед уравновесяването на търг.баланс. Админист.мерки включват търговски протекции, валутен контрол, полит.на заемане на чужди платежни средства. Полит.на протекции - има двойнствена природа: Първо тя покачва износа и второ намалява вноса. Увеличаването на износа става посредством субсидиране в полза на износителите чрез експортни премии. Намаляването на вноса се постига чрез изменението на вносните Р, митн.тарифи, извънмитн. огранич.и вносните квоти. Митата Э в 2 осн.форми - адвалорна, специфични. Адвалорната представлява % от ст-ста на облагаемата стока. Специф.мита са суми които се събират на единица физическо измерение на вноса. / Постепенно се намалява ролята на приходната ф-я, а се увеличава ролята на защитната, защото много по-добре е вниманието да се насочи към повишаване на износа. През последните год.общия размер на св.износ значително се е увеличил. / Субсидиите биват експортни и местни. Експортните се плащат когато стоката е изнесена. Те биват преки субсидии на фирми или отрасли; премии за износа; отпускане на експортни кредити при преферинциална лихва. Местните субсидии служат за стимулиране на произв., намаляване на разходите, увеличаване конкурентноспособноста на местното произв.и др.

8.СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИК.ЦИКЪЛ

ИЦ е времето от началото на един спад (криза) на производството до друг. Той обхваща следващите един след друг спадове и подем на ик.активност в продължение на много години. Според някои ИЦ е външно явление, т.е предизвиква се от екзогенни фактори по отношение на ик.система. Според други ИЦ е вътрешно явление , предизвикано от ендогенни фактори присъщи на нея. Според трети е резултат и на външни и на вътрешни фактори.

За фактор, непосредствено определящ равнището на производството и заетостта се считат равнището на общите разходи, които от своя страна са детерминиращ фактор на съвк.търсене и предлагане. Затова цикличният х-р на икономиката се свързва с динамиката на съвк.търсене и предлагане. Според Оукън циклите на търсенето са повече. Различаваме:

-къси 3-5 год

-средни 7-11 год

-дълги 47-60 год.

ИЦ се състои от няколко фази: критерии за разграничаване на фазите в макроик.величини и преди всичко в БНП и равнището на безработицата. Има няколко подхода към пофазисното структурине:1.Артър Бърнс и Мичъл 2.Шумпете

Според един от класическите подходи ИЦ се изгражда от 4 фази: криза, депресия, оживление, подем

-криза най-ниското равнище на цикъла спад на производството и увеличаване на стоковите запаси, намаляване на печалбите, съкращаване на БНП, рязко повишаване на лихвения %, увеличена безработица и т.н.

-депресия производството и заетостта достигали най-ниско равнище при кризата се запазват, но има леко оживление, постепенно изчезват стоковите запаси, спира намаляването на цените, заетостта се задържа и т.н.

-оживление нарастване равнището на производството, пълна степен на заетост, разширява се търсенето на кредити

-подем когато производството започне да работи при най-пълно използване на производствените мощности и пълна заетост, цените проявяват тенденция към повишаване, а ръста на деловата активност се прекратява. Настъпва криза и цикълът се повтаря.

Фактори за излизане от кризата са:

-намаляване на цените

-съкращаване на производството

-намаляване на раб.заплата

-внедряване на нови технологии

-подобряване организацията на труда

-обновяване на производствените мощности и др.

11.ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА.СЪЩНОСТ И ИЗМЕРВАНЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА

В широк смисъл заетостта обхваща всички лица които се занимават с общественополезен труд независимо от това дали срещу него получават възнаграждение под каквато и да е форма. Тя се измерва с отношението на заетите във фирмите (Е) и в домакинствата и личното стопанство (Н) към населението в трудоспособна възраст (So) намалено с броя на учащите се(О)

A= E+H / So O

В тесен смисъл заетостта обхваща само лицата които срещу вложен труд получават възнаграждение под формата на раб.заплата (Е) към цялото население (S) A= E / S

Тук се включват лицата, които извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане или друг доход, лицата които не работят но имат работа, от която временно отсъстват , лицата които управляват собствени предприятия, работят на свободна практика, под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат или не на работа други лица.

Различаваме: пълна заетост, непълна, рационална.

Безработицата е понятие, което обхваща всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Тя може да се измерва в абсолютни и относителни величини.

Абсолютният размер се определя от хората без работно място, които са изявили желанието си да работят чрез регистрацията си в бюрата по труда.

Нормата на безработица се изчислява като броят на безработните U се раздели на населението в трудоспособна възраст Sn или като се отнесат безработните към работната сила LF

Nud = U /Sn Nud= U / LF .100

Естественото равнище на безработицата е онова, при което факторите, които влияят за повишаването и намаляването на раб.заплата се намират в равновесие. Ест.равнище се формира от този процент на безработни, който е обусловен от причини извън цикъла и обхваща текущата и структурната а изключва цикличната безработица. То винаги е по-голямо от нула. На съвр.етап се приема за равно на 5-7%.

24.ТЪРГОВСКИ БАНКИ И ТЕХНИТЕ ОПЕРАЦИИ

Дейността на ТБ е свързана с платежно, кредитно и др.посредничество между ик.агенти. Дейността им се отчита чрез техните баланси. Операциите на ТБ са 3 основни групи:

1.ПАСИВНИ ОПЕРАЦИИ свързани са с процеса на привличане на пари и парични капитали в банките. Те се проявяват като длъжници, заематели или кредитополучатели. Според формирането на банковите ресурси те се делят на 3 групи:

-операции, свързани с формирането на собствени средства на банките. Техният дял в общия обем от ресурси, с които разполага една банка не надвишава 10%.

-операции, свързани с привличането на средства на банковите клиенти. Привлечените средства са около 90% от банковите пасиви. Тук влизат: влогове, депозити, текущи сметки, пари на съхранение и др.

-емисия на платежни средства чрез тях се увеличават т.н. централни пари и общата парична маса.

2.АКТИВНИ ОПЕРАЦИИ чрез тях банките пласират или реализират концентрираните в тях парични и капиталови ресурси. Основни операции са:

-кредитните кредити, срещу които банките получават лихва

-инвестиции в ценни книжа банката купува ценни книжа на проспериращи частни и държавни фирми с цел получаване на доход, подобряване на банковата ликвидност, минимизиране рисковете от инфлация.

3.ПОСРЕДНИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ при тях банките рядко ангажират собствени средства или капитали. Основни операции са:

-преводни, акредитивни и инкасови операции

-покупко-продажба на ценни книжа и валута за сметка на клиента, емисия.

-доверителни операции, свързани с управлението на капитали по поръчка на клиенти

-анализи, информац.обслужване, прогнози.

23.ПАРИ.ИЗМЕРВАНЕ НА ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ.МОНЕТАРНИ АГРЕГАТИ

В политическата икономия парите се определят като особена стока, която изпълнява ролята на всеобщ еквивалент. Парите се третират като нещо, което е прието като средство за обръщение, единица за смятане и спестяване на покупателната сила. Парите са възникнали в резултат на развитие на размяната .

-стоковите пари възникват на базата на бартера размяна на стока срещу стока.

-книжните възникват в резултат на развитието на стоковите и като заместители на златото. Това са всички книжни знаци, които изпълняват функциите на платежно и разменно средство

-банкови (кредитни) пари

Парите имат 5 функции в политическата икономия: - мярка на стойността, средство за обръщение, платежно средство, средство за натрупване, световни пари.

В икономикса парите имат 3 функции: средство за обръщение, мярка на стойността и средство за печалба (натрупване).

ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ е цялото количество пари, притежавано от ик.субекти в една страна. То се регулира и реализира от централната банка чрез т.н. монетарни агрегати. Те са съвкупност от финансови активи подредени в зависимост от тяхната ликвидност. В зависимост от степента на развитие на фин.инструменти броят и съдържанието на монетарните агрегати в различните страни е различен. Сега в Б-я се използва монетарен агрегат М1 и М2 и Широки пари.

М1-парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата.

М2 - включва М1 и срочните депозити, спестовните депозити на на домакинствата и детските влогове, плюс депозитите в чужда валута на граждани и фирми.

Широки пари включват М2 плюс специалните депозити, които съдържат жилищно-спестовните влогове и средствата депозирани за регистрация на фирмите.

Агрегага L обхваща всички ликвидни финансови активи с падеж 1 година. Паричното предлагане се извършва от финансови посредници, институции, които предоставят специфични услуги на тези, които спестяват или получават кредити. Към финансовите посредници спадат търговските банки, спестовните каси, застрахователните компании и др.

22.НЕДИСКРЕЦИОННА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА.ВГРАДЕНИ СТАБИЛИЗАТОРИ. ФП ОРИЕНТИРАНА КЪМ ПРЕДЛАГАНЕТО

Средствата, които използва т.н.недискреционна политика се наричат вградени стабилизатори. Те са елементи , средства на фискалната политика, които автоматично предизвикват по време на рецесия бюджетен дефицит и бюджетен излишък по време на инфлационен бум без това да е необходимо промяна в стопанската политика.

Инструменти на недискреционната политика са:

-автоматично данъчно приспособяване

-автоматични промени в трансферните плащания

Към автоматично данъчно приспособяване се отнасят прогресивно данъчно облагане на личните доходи и на корпоративната печалба

Към автоматични промени в трансферните плащаниясе отнасят трансферните плащания: за обезщетения на безработни, болнични, стипендии, пенсии. Тези соц.плащания са изградени на антикризисна основа, когато икономиката е в подем доходите на фирмите нарастват, безработицата намалява и приходите в тези фондове автоматично нарастват. Образува се излишък в бюджета. Обратно, когато икономиката е в рецесия доходите в тези соц-осигурителни фондове също намаляват., безработицата расте, расте и броя на со.слабите. Правителството чрез трансферните плащания се налага да обхваща все по-широк кръг и така намаляват съвк.търсене и се получава бюджетен дефицит.

Разходите, които правителството прави според някои икономисти подкопават основите на икономиката., защото те изтласкват инвестиционните проекти на частния бизнес, които по принцип имат по-голям ик.и соц.ефект.

Изтласкващия ефект възниква, когато ефективността на фискалната политика се е намалила поради съответната реакция на паричния пазар.

27.ОСНОВНИ ИНСТРУМЕНТИ И МЕХАНИЗМИ НА МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА

База за дейността на ЦБ са паричните резерви на банковата система. Те основно се състоят от депозитите наТБ в ЦБ и техните запаси от банкноти и монети. Това са суровините, от които финансовите институции създават кредитен ресурс. ЦБ е длъжна да следи колебанията на паричните резерви и ги променя директно чрез различни инструменти. Промяната на тези резерви винаги води до промяна на лихвения процент.

Инструментите, чрез които ЦБ контролира паричния резерв са няколко:

1.Политика на задължителен резерв- чрез промяната на задължителния резерв се получават няколко ефекта:

-влия е се депозитния мултипликатор, с което се променя възможността за създаване на допълнително количество кредитни пари. Ако ЦБ задължителния резерв депозитния и париочния мултипликаторпредлаганите парични депозити,заеми и др.

-променя се съотношвниетом/у допълнителните и свободните резерви - задължителен резерв се трансформира в свободен резерв и обратно.

-промените на задължителния резерв- променя и лихвения процент. Примерно на задължителния резерв води до на лихвения процент на паричните пазари, защото при наличие на свободни резерви банките са съгласни да кредитират при по-ниски лихвени %.

2.Дисконтовия процент е втория важен инструмент на ЦБ. Дисконтов /сконтов/ процент е лихвения процент при който ЦБ отпуска кредити на ТБ, когато ги рефинансира. Рефинансирането се налага при изпадането на ТБ в остра ликвидна криза по своя вина или при когато трябва да се попълни общия резерв. Промяната на дисконтовия процент има няколко ефекта:

-ефект на промяната на цената на рефинансирането: на дисконтовия%означава, че за ТБ става скъпо да заемат пари от ЦБ и те търсятдруги по-евтини начини за рефинансиране и обратно. Силата на този ефект зависи от големината на разликата на дисконовия % и другите лихви.

-ефект на субсистуцията- изразява се във факта, че на дисконтовият процент води до намаляване и на др. Лихви на паричните пазари. Това е така защото ТБ са стимулирани да заемат от ЦБ, което намалява търсенето на капитали от други сегменти.

-анонсиращ ефект дисконтови % на ЦБ се променя като индикатор за характера на воденатаот нея политика. Затоваи неговата промяна повлиява психологически на пазара. на дисконтовия % е индикатор за рестриктивна политика на ЦБ и крефиторите трябва да свият своите кредитни планове с цел увеличаване на свободния си резерв.

3.Операции на открития пазар-голяма част от активвите на ЦБ са в ценни книжа. С цел въздействието върхубанковите резерви на ТБ и упражняване на контрол върху паричното предлагане ЦБ купува и продава ДЦК през ООП.

Други инструменти са:

-пряко регулиране на лихвения% и въвеждане на основен лихвен% при тежка инфлация

-моралното убеждаване;

-въвеждане на свръхизтегляне - надхвърляне на кредите по текущите сметки на ТБ в ЦБ

-регулиране на валутния курс чрез намеса на международните парични пазари и др.