Макроикономическо равновесие

1. Съвкупно търсене крива на съвкупното търсене. Определители на съвкупното търсене и елементи

2. Съвкупно предлагане крива на съвкупното предлагане

А) краткосрочна и дългосрочна крива на съвкупното предлагане

Б) класическа и кенсианска крива на съвкупното предлагане

В) Неокласически синтез и съвременната крива на съвкупното предлагане

3. Макроикономически равновесия

А) класическо равновесие

Б) Кейнсиански тип равновесие

В) Съвършена интерпретация на макроикономическото равновесие

• нормално (естествено)

• инфлационно

• депресивно (рецесионно)

Пазарния тип макросистема определя решаващата роля на пазара по отношение устойчивото и прогресивното икономическо развитие. Пазарния тип икономически връзки в обществото налага необходимостта макроикономическият анализ да не се ограничава единствено в сферата на производство, където се създава обществения продукт, а да постави акцент върху сферата на обръщение (пазара), където протича реализацията на произведения продукт.

Пазарната макросистема включва в себе си противоречивото единство на търсенето и предлагането, които на национално ниво се агрегират и приемат формата на агрегатно или съвкупно търсене и съвкупно предлагане.

1. Съвкупно търсене - отразява действието на универсалния (обективния) закон на пазарното търсене, според който е налице наличие на обратна икономическа зависимост между Qd на БВП в страната в зависимост от изменението на ценовия индекс. Посочената обратна икономическа зависимост се илюстрира чрез кривата на съвкупното търсене (AD).

От графиката се вижда, че кривата (AD) може да се определи като съвкупност от различни комбинации на обратна икономическа зависимост между търсените обеми от реален БВП, които макроикономическите субекти желаят и са в състояние да закупят при всяко едно ценово равнище.

Така например в т.N от кривата AD, Qd на реален БВП е 1000 единици поради високото ценово равнище от 150. Обратно в т.M търсените обеми се увеличават на 3000, т.к. ценовото равнище е спаднало от 150 на 50.

Отрицателен наклон на кривата (AD) тях се определя не от ефекта на дохода и субституцията както при отделната пазарна крива D, а от действието на 3 ефекта ефекта на лихвения процент; ефекта на реалните баланси и вносно-износния ефект, които поставят D в една икономическа обратна зависимост от ценовото равнище.

AD се определя от D на всички макроикономически субекти и по-конкретно домакинствата, частния бизнес, държавата и чистите износители. Домакинствата определят своето D чрез величината на потребителските си разходи. С, а честния бизнес участва в общото D чрез инвестиционните си разходи. Държавата е основен макроикономически субект и тя също участва в общото търсене чрез държавните разходи. Когато износът на национална продукция е по-голям от вноса на чуждите стоки, чистият износител увеличава AD. При внос по-голям от износа, чистият износител намалява AD в страната на националното производство на стоки.