Изборът на периода 1 998-200 г . не е случаен . Това е периодът след въвеждането на

паричен съвет в България , който фактически означава преминаване към нов тип

монетарна система и представлява повратен момент в прехода на България към

пазарна икономика . Включването в анализа на годините , предхождащи въвеждането на

паричния съвет е некоректно , тъй като би означавало смесване на различни монетарни

системи и съответно различни типове икономическа политика . Въвеждането на

паричния съвет бележи повратен момент и в осъществяването на структурната

реформа в България и включването в анализа на предхождащото въвеждането му

полугодие би означавало смесване на коренно различни периоди в преструктурирането

на икономиката . То би изкривило в значителна степен представата за напредъка на

България както от гледна точка на макро -......стабилност , така и от гледна

точка на осъществяването на структурната реформа .

В настоящия доклад са направени и някои сравнения на основни икономически

показатели за 1 0-те икономики в преход , кандидати за членство в Европейския съюз

(). Те дават по - и по -......представа за напредъка или изоставането на

България в процеса на присъединяване . Необходимостта от подобен подход подсказва

самият Стратегически доклад на Европейската комисия (), подготвян ежегодно

успоредно с редовните доклади за страните кандидати за членство в ЕС (Strategy Paper

and Report of the European Commission on the Progress towards Accession by Each of the

Candidate Countries, EC, 200 ).

Настоящият доклад се базира на данните на официалните национални институции .

Същевременно , за да се избегне субективизма в оценките , в максимална степен сме се

стремили към отразяване на оценките на възможно най - брой международни

институции като МВФ , Световната банка () и Европейската банка за възстановяване и

развитие ().

1 . Макроикономически показатели и тенденции

Реален сектор

Икономиката на България продължи да се развива във възходяща посока и в условия на

макроикономическа стабилност през 200 ., въпреки неблагоприятната

външноикономическа среда . Брутният вътрешен продукт се увеличи с 4% през 200 .

като отбеляза четвърта поредна година на относително висок растеж спрямо средните

равнища в ЕС и страните кандидати за присъединяване в ЕС ( 1 .). Забавянето в.България и икономическите критерии от Копенхаген за членство в ЕС

2002, Европейски институт 3

темпа на растеж спрямо рекордното ниво от 5.4% през 2000 . се дължи в известна

степен на пониженото външно търсене от страна на ЕС и Турция . Върху него повлия и

на глобалното икономическо забавяне , чието въздействие е най - изразено в

пониженото търсене на основни стоки от българския износ като метали и химически

продукти . Същевременно частният сектор продължи до увеличава своята роля в

икономиката и доказа , че процесът на либерализация вече е достигнал нива ,

характерни за функциониращите пазарни икономики . Делът на частния сектор достигна

72% от брутната добавена стойност и вече надхвърля нивата , характерни за много от

страните членове на ЕС . Растежът в частния сектор от 7.3% през 200 беше основен

фактор за неутрализиране на неблагоприятните ефекти и за постигане на значителен

растеж в производството на потребителски продукти и туризъм , които са гаранция за

положителни структурни промени в икономиката към отрасли с конкурентни предимства

за страната и по - норми на рентабилност . Инвестициите в дълготрайни активи се

увеличиха с ускорен темп от 20% през 200 . и достигнаха 1 8% от БВП .

Успоредно с икономическия растеж , безработицата - един от основните неблагоприятни

икономически показатели за България -- отбеляза известно снижаване . Равнището на

безработица се понижи с близо 1 процентен пункт през периода април 200 .- април

2002 . Тази тенденция е все още слабо изразена и нивото на безработица остава