УВОД

Всяка икономическа (интеграционна) общност между държави, независимо какви задачи си поставя и на какво равнище се намира зона за свободна търговия, митнически съюз, общ пазар, икономически или паричен съюз, функционира успешно когато икономиките им се сближават (конвергират). От степента на тяхното сближение зависи каква ще бъде изгодата от членството в общността. Неслучайно учредяването на Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1957/1958 г. стана между 6-те близки по степен на развитие държави Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксенмург. Всяко следващо разширяване предполагаше покриването на определени изисквания (критерии) за сближаване на икономиките със средните показатели. Колкото националната икономика е на по-голямо разстояние от тях, толкова по-големи са трудностите пред нея и по-малък е положителният интеграционен ефект.

В куросовата работа са разгледан периода 1997-2005. До 1997г. България е една от най-зле функциониращите икономики от централна и източна Европа. Извършените през години реформи представляват огромен напредък по пътя на прехода и позволияват на страната да навакса до голяма степен загубеното през последното десетилетие време. Макроикономическа политика и бързото прилагане на първото поколение реформи, необходими за прехода от планова към пазарна икономика, показвят осезателни резултати от гледна точка на макроикономическа стабилност и растеж. В курсовата работа се акцентира на макроикономическите измерения на двойното предизвикателство на прехода и на присъединяването към Европейския съюз. Направен е преглед на макроикономическото развитие от 1997г. до 2005.

Сближаването по икономически показатели може да се измерва номинално динамика на брутен продукт, инфлация, и реално жизнено равнище, производителност на труда, , заетост и безработица. По икономически растеж през години България има сравнително добри темпове в сравнение със страните от еврозоната държавите, възприели еврото като парична единица.