намира и се обръща към майката да изплаче мъката си. Той й се изповядва, признава й, че освен нея няма никого. Той има нужда от подкрепата й, търси съчувствието й, разкрива й, че тя е всико за него. Всичко, което му е останало и което изобщо някога е имал: ти си за мен любов и вяра.

Всякакви надежди, които Аз-ът някога е имал, всичките му мечти са попарени от действителността. Той е искал щастие и слава не само за себе си, но и за юнашката си майка неговата опора, стожерът на дома и на детето си, но героят разбира, че мечтите му няма как да се сбъднат: Много аз, мале, много мечтаях/ щастие, слава да видим двама;/ сила усещах що не желаях?/ Но за вси жалби приготви яма.

Героят не просто се изповядва пред майка си, но и се опитва да я приобщи към своите идеали: Една сал клета, една остана:/ в прегръдки твои мили да падна/ та туй сърце младо, таз душа страдна/ да се оплачат тебе горкана.... Тази мечта изразява нуждата, желанието на героя да се прибере у дома си, да се завърне в бащиното огнище при майка си. Мотивът за прегръдката се възприема както като знак за жадувана близост, така и като предзнаменование за непредотвратима раздяла. От друга страна досегът с майката ще пречисти героя, злобата и неудовлетворението ще напуснат душата му: аз да прегърна искам без злоба. Но Аз-ът осъзнава, че завръщането в дома е невъзможно и че пред него има само един път: пък тогаз нека измръзнат жили/ пък тогаз нека изстина в гроба.Смъртта е единствената алтернатива пред героя. Това е неговият избор пред бавното умиране на душата. Мотивът за смъртта е основен, засегнат е много пъти: съхне и вехне, слана попари, аз веч тлея, сърце догаря, приготви яма, за да се стигне до анафорично изградените последни стихове на творбата.