Майце си

Анализ

Стихотворението Майце си поставя началото на Ботевото поетическо творчество. Отпечатано за първи път през 1867г. във вестник Гайда, произведението представлява изповед на героя през майка му.

Още първият ред създава впечатлението за диалог. Обръщението ти ли си, мале насочва към идеята, че лирическият говорител ще говори на някого, който ще му отговаря. Но това така и не се случва и произведението става монолог. Обръщението мале показва обичта и уважението на героя към майка му, а мъката на майката при раздялата с чедото е изразена с думите Ти ли си, мале, тъй жално пела/ ти ли мене три годин клела.

Следващите две строфи ситуират Аз-а на пътя. Далеч от дома той се сблъсква с чуждостта на един свят, който не го разбира. Аз-ът е напуснал бащиното огнище, защото всичко в него е поругано и той, като една свободна личност, не може да остане там. Но и на пътя не е щастлив. Определя се като скитник... злочестен. В думите му прозират гняв и болка, които прерастват в омраза: и срещам това, що душа мрази. Героят е неудовлетворен от съдбата си, от сблъсъка с реалността, която е много различна от неговия идеал.

Аз-ът страда и за пропиляната, неизживяната си младост. Оксимиронът зелена съхне и вехне внушава идеята за нещо в разцвета си, което обаче е попарено. Такава е младостта на героя изпълнена с жизненост, но същевременно обречена, поразена от смъртта.

Идеята за преждевременната смърт е внушена и в следващата строфа: аз веч тлея. Лирическият говорител е заобиколен от другари, но веселостта, безгрижието в отношенията им са привидни. Макар и да не е сам, Аз-ът е самотен, той поставя граница между себе си и другите. Тази идея е разкрита и в четвъртата строфа. Героят казва: Приятел нямам/ да му разкрия що в душа тая. Думите му увеличават чувството на изолираност и самотност и подчертават идеята, че героят е трагично сам и неразбран. Той има нужда от другари, от съмишленици, но не ги