"Майце си" (Христо Ботев)

Съдбата и изборът на човека

В поезията на Ботев домът и пътят означават не само драматичния избор на лирическия герой,но и драматичната ситуация през Българското възраждане.Домът въплъщава традиционния ценностен ред на самосъхранението,на статуквото,а пътят-неговата противоположност-саможертвата,волята за промяна.Осъзнаването на преопределението и решеността на личния избор изграждат и лирическия сюжет на първото отпечатано стихотворение на Христо Ботев - "Майце си" .

Творбата е елегична изповед,признание за самота,предизвикана от прозрението,че духовните хоризонти на личността не съвпадат с патриархалното светоусещане.Отделянето от дома,скитничеството и терзанията на героя са болезнено съзряване за предопределеното за човека и за човешкото достойнство в противопоставянето му на съдбата.Осъзнаването на себе си в света води до трагическо самоизживяване на лирическия герой и до безпощаднп пчертаване на хоризонтите на бъдещето:без илюзии,но и без примирение.Волята на лирическия герой да управлява сам битието си парадоксално се изразява в елегична изповед към майката-свидетелство,че е разпънат между повелите на рода и личния избор.

Заглавието съдържа старинна форма и има смисъла на посвещение,с което се открива адреса на изповедта.Майката е една от емблематичните фигури на родовия космос.Тя дарява живот,бди над него,тя е пазителка на родовите ценности,на дома,чиято материя и душа е.Образът й се разраства до символ на родината,паметта,словото и вечността.Адресантът в елегията е синът,изживаващ драмата на самотника,разделен от своето,търсещ смисъла на битието си.Неговата съдба е своеобразна проекция на библейския сюжет за блудния син и на романтическия мит за скитника.

Текстът притежава основните характеристики на Ботевото поетическо светоусещане -визира се фигурата на един желан,но отсъстващ събеседник,прозвучават повелителни интонации,усеща се близост с народнопесенното начало.Самотата и трагичната съдба на лирическия герои са внушени чрез симетричната композиция на стихотворението.Симетрични по отношение на изграждането и смисловото си развитие са първата и последната строфа.В първите и в последните два стиха на текста изказът е организиран чрез синтактичен паралелизъм .

Симетрия се открива и при съпоставането на образите на лирическия аз в първата и в последната строфа-отделеният от близките си е "злочестен" и изпълнен с омраза ,а макар и мислено завърнaл се в дома- отново пиобщен,"без злоба"в душата си .Симетричните строфи се смислово-композиционна рамка,която обхваща текста.Тя създава усещане за херметичност,за това,че изповедта,чсъкровенните изживявания на литиреския аз остават отделени от света,затрорени в себе си,което обаче усилва драматизма им.