МАГИЯТА НА ЧОВЕШКАТА ДОБРОТА

Ангелинка от Елин Пелин

В разказа на Елин Пелин Ангелинкаса споделени най-вълнуващите трепети на човешката душа. Светът на героите е озарен от мечтата, превръщаща живота в празник, и от идеала, който утвърждава добротата като висша ценност за хората.

Магията на човешката доброта е разкрита най-ярко чрез душевните вълнения на момчето с пламенно въображение, чието романтична и чиста душа един дълбоко нравствен извор на хуманизъм. Главният герой в творбата е чистосърдечен, търсещ в трудното си и еднообразно ежедневие красотата и добротата, които живеят у самия него. Сивите делници измъчват малкото пастирче, но мечтите и копнежът по доброто и хармоничното превръщат живота му в приказка. Авторовото послание в творбата е, че добротата възвисява и облагородява човека, спасява то от скуката и застоя и го прави достоен за най-святото чувство любовта.

Рано останал сирак, дванадесетгодишния юноша е приютен в дома на добрата и грижовна леля Станка. Там той има и определени задължения грижи се за овцете и носи храна на говедарите в планината всяка събота. Не всичко в живота му е радостно, но душата му се запазва чиста, невинна, преливаща от любов към хората. Сирашката орисия и липсата на майчина ласка са изострили неговата чувствителност, направили са го отзивчив за добротата и красотата.

В къщата на своята покровителка малкият помощник всеки ден слуша от нея искрени думи на възхищение и гордост по адрес на далечната й сродница леля Дъмша. Когато тя произнася нейното име, щастлива усмивка озарява лицето й, а безконечният поток от думи и похвали пее и играе. Употребените от Елин Пелин метафори внушават убедително искрения възторг на селянката. Душевно богата и добра, тя не изпитва завист към софиянката, която за нея е символ на градско благополучие. Напротив, леля Дъмша е нейна велика гордост, светъл идеал. Хиперболата Нямаше ден, през който леля Станка да не помене най-малко три пъти за тая своя роднина, разкрива щастието на отрудената жена, че има родственица столичанка. Постепенно леля Станка чрез многобройните си разкази приобщава всички в къщата към своя идеал. Така още от най-ранна възраст малчуганите в селския дом получават представа за доброто и вълшебното чрез споменаването на леля Дъмша. Постепенно тя се превръща за тях в мяра за нравственост. Наивното детско въображение, все още чуждо на истинските представи за света, поставя образа й до най-чистите и могъщи божества дядо Господ и скърбящата негова майка пречистата света Богородица.Елин Пелин изгражда представата за гражданката чрез думи, свързани със светлината библейски символ на святост и красота: слънчев трон, светъл ореол, лазурен небесен мир.

Не само добротата, но и природна интелигентност има у обикновената селска жена, която разбира какво е нужно на детската душа. Чрез една оригинална метафора авторът изразява плодотворните резултати от нейното възпитание:Достатъчно бе само да каже:Мълчете, че ще пиша на леля ви Дъмша! и ние ставахме кротки и тихи, и нашите добродетели се тълпяха под светлото знаме на тая незрима леля Дъмша като смирено стадо агнета.Често децата спорят кого софиянката обича най-много, защото за тях тя се е превърнала във висша нравствена мяра за добро.

Преклонението и възхищението, което изпитват малчуганите към леля Дъмша се пренася и върху нейната дъщеричка Ангелинка, създание кротко и добро, русокосо като звездица. Името й буди представа за ангелска красота, чистота и съвършенство.Нейната близост до леля Дъмша изпълва детските сърца със затаена завист, а душата на малкото пастирче започва да се вълнува от непознати до сега