Чудомир

Магарешки работи

Нищо и никаква работа, да речеш, ама обърка се, уплете се, усложни се и

досега не ще да се оправи.

Приятели, най-първи и верни другари бяха Петко Магарето, Гуцата, Крайчо

Кривият и чичо Манол. И съседи при това. Мине се не мине, гдето е

речено, жените им - рък-брък - ходят си за подкваса, пипер да си заемат,

на кафе да си гледат, а опече ли някоя прясна пита, ще прави, ще струва,

ще отчупи по едно краищниче, ще го посоли с мерудия и ще прати на

другите да я опитат.

И шегите си търпяха всички, и задевките, през зимата редовно си ходеха

на гости, изобщо - мир и братска любов! Не щеш ли, един ден Петко

Магарето взе, че овдовя. И като овдовя той, сякаш всичко се обърка. Ех,

мъчи се човекът, страда и едва понесе тежката загуба, ама божи работи са

те и връщане назад няма. Цели четиридесет дена ризата от гърба си не

смени и бръснач се не плъзна по лицето му; два месеца траур се вя над

пътната му врата, некролога на три пъти го отлепя вятърът и той пак го

залепя с тесто, на гробищата ходи всяка събота, симиди раздава за бог да

прости и на третините, и на деветините, но жива душица, брате, нали е и

той? Хора нали сме? И Гълъб да те казват, и Ангел да те викат, и Петко

Магарето да ти думат, все толкоз ти чини кожата. Щом полъхна беломорецът

и се жлътна дрянът зад къщата му, обръсна се онова ми ти Магаре,

приглади се, нова риза си облече, впрегна коня в каруцата и запраши към

Стара Загора. Бави се що се бави там, и една вечер, се окуми с нова

булка в къщи. Младичка една, дебеличка, засуканичка и бездеткиня при

това. Дюкяни имала там, заразправяха жените, парички имала скътани в

пощата, дрешено много му била донесла и не знам още какво.

Булка - булка! Здраве и живот да е! Да се спогаждат там ида им пуши

коминят, че другото пала го палила.

Като научили новината тримата му приятели, събрали се и решили да идат

да му честитят и да му занесат принос, като на младоженец, както е

редно. Пък нали пустият му прякор е Магаре и нали са си свои и близки.

Подсетил ги чичо Манол, за шега, Гуцата да вземе под мишница малко сено,

Крайчо Кривият да му поднесе оглавник, а чичо метнал на рамо едни стари

магарешки спъвалки за крака. Преди да тръгнат, напълнили и една

дамаджана с вино, но ха да го опитат веднъж, ха дваж, докато я

опразнили. Напълнили я пак и весели и засмени се намъкнали в двора на

Магарето. Щом ги зърнал Петко как са и какво носят, усетил, че шегата им

е дебела, свил уши и козината му настръхнала.

Калпазани! Ще го изложат пред фамилията му! Почтен човек, търговец

човек, представил се пред нея като Петко Решетков - бакалия и тютюн на

дребно - и сега срам и позор изведнъж! Защото и ти да си например, с

извинение, да идеш в чужд град за жена, да я намериш млада и хубава, да

й откриеш душата си и сърцето си, гдето е речено, ще й кажеш ли, че те

казват Магаре? Тактично ли е изобщо да научи още в началото, че и тя

солидарно с тебе ще носи през цял живот една такава позорна фирма?

Хубаво, ама ония ми ти синковци не искат и да знаят. Напират да влязат в

къщи и единият гледа да му нахлузи оглавника, другият се мъчи да го

спъне, а третият просто на просто му тъпче сено в устата. Кипнал

Магарето, сборичкали се уж на шега в началото, сгъстили я след това,

изхвърлил им той подаръците на улицата, че като се подхванали неусетно,