Мироопазващи мисии на ООН в края на 20 век

Увод

Миротворческата дейност на Организацията на обединените нации през 50-те години от нейното създаване преминава през много изпитания. Идеологическото противопоставяне и двуполюсната система, характеризиращи периода на студената война, дават дълбоко отражение на всички сфери на нейната активност. При редица остри кризи, довели света до ръба на ядрената война, нейната роля в поддържането на международния мир и сигурност най-важната й задача бе парализирана. Дори самото й съществуване бе поставено на карта.

Несъмнено пряката или косвена роля на ООН при потушаване или търсене на решения на заплахите за съдбата на човечеството след Втората световна война заслужава специално внимание. Друг е въпросът, че част от мисиите на ООН се определят като силно спорни, също така и неспособни да се справят с кризи. Типичен пример за подобна мисия е свързана с конфликта в бивша Югославия или някои африкански страни.

1. Начало на конфликта и предпоставки за използване на силите на ООН.

Когато през 1989 Слободан Милошевич получи властта като оглави комунистическата партия, той наследи една голяма по територия СФР Югославия на площ от 256 000 кв.км., съставена от шест федерални единици и две автономни области

Дълбоката вътрешна причина за разпадането на Югославия е комунистическият безалтернативен режим на Милошевич. Той смазва и най-слабите прояви на инакомислие, стремеж към свобода и демокрация. Показателно е писмото на католическите епископи от Светия престол до техните колеги от целия свят, писано на 11 февруари 1991, в навечерието на поредния конгрес на Лигата на югославските комунисти, в което авторите предупреждават за опасностите от възстановяване чрез сила на комунистическата диктатура в Хърватия и в Югославия.

Интересно е поведението на западните демокрации през цялата криза. През 1991 Европейският съюз (тогава още Европейска общност) е изключително