Лудвиг ван Бетовен е един от най-вeликите композитори на всички времена и народи, недостигнат и недостижим титан в инструменталното музикално творчество.Музикант-мислител,философ и страстен хуманист, Бетовен твърдо вярва и в силата на разума,и в могъществото на музиката,способна да извърши чудеса в съдбата на човечеството.Той е горещ привърженик на идеите на Великата френска революция за братство , равенство и свобода, непоколебим републиканец- демократ,непримирим враг на деспотизма.

Във великото творчество на Бетовен са отразени светлите му идеали и духът на неговата героична епоха.

Целият живот на Бетовен е изпълнен със страдания и нещастия :нещастно детство, тъжно юношество, младост, изпълнена с драматизъм, най- голямото нещастие за един музикант-прогресивно нарастваща глухота, творческо непризнание, сурови материални несгоди,липса на лично щастие.

Симфонизмът на Бетовен е най- висшата форма на виенския класицизъм, който поставя граница между изкуството на 18в. и новото романтично изкуство.Неговата симфония става философия, арена на гигантски сблъсъци.За първи път в музикалната история той употребява хор във финала на Девета симфония, заменя традиционния менует в сонатно симфоничния цикъл със скерцо.

Бетовеновата музика е огромен свят от чувства , идеи и преживявания.

От съвсем малък Лудвиг проявява интерес към музиката.Отначало баща му не обръща мнимание, но по- късно решава да използва таланта на сина си ,като направи от него дете чудо.Той започва да взима уроци по орган,по цигулка.

Истински добър учител по музика и възпитател на Бетовен е Кристиан Готлиб Нефе.В 1784г. младият композитор е назначен за щатен помощник на своя учител.Въпреки това той съзнава голямата празнота в музикално теоритичната си подготовка и мечтае да учи при Моцарт, Хайдн, Глук и други музикални педагози във Виена.През пролетта на 1787г. Бетовен заминава за Виена.