Лудостта на Дон Кихот и Хамлет

Образите на Дон Кихот и Хамлет са актуални и до днес и може би те ще останат във вечността, защото произведенията подканват човек към размисъл и самооценка спрямо вечния въпрос за доброто и злото. Двамата герои са плод на една и съща естетика и противопоставят прозата на действителността.

Те са смели, решителни и съобразителни в своите действия срещу неправдата. Ала водени от високите си нравствени идеали и морални ценности, те се борят и копнеят добротата и справедливостта да възтържествуват. Гледната им точка е критична спрямо обкръжаващата ги действителност двамата се стремят към хармония, но за съжаление имат губеща позиция. Поставени в такива трудни условия, за тях е непосилно да съхранят своите идеали, това в което вярват и едновременно самите себе си, затова се стига до момент, в който и двамата герои полудяват. Ала разликата е в това, че Дон Кихот е луд само в началото и след това осъзнава лудостта си, докато Хамлет само се преструва, а след това той самия е неспособен да различи лудостта от преструвките.

Целта на Сервантес е да създаде пародия на рицарските романи, докато Шекспир от своя страна дава на света един сериозен и дълбокомислен образ в трагедията Хамлет.Причините за полудяването им се раличават. Дон Кихот разстройва ума си от прекомерното четене на рицарски романи, и сам иска да се покаже като достоен рицар и да се бори срещу неправдата. Докато Хамлет е израснал сред книгите на Витенберг, които изграждат у него висок морал и нравственост. При завръщането си в Елсинор той се сблъсквата с жестоката действителност, породена не само от личната драма, а и от осъзнаването на истинската причина за смъртта на баща му. Той вижда Елсинор като един свят-тъмница, на подлост, лицемерие и братоубийство, като намира единствено убежище зад маската на лудостта.

Безспорно и двамата герои са надарени с огромна мъдрост. Тази на Дон Кихот е скрита зад безумиците, които извършва и начина по който се вживява в идеализирания си свят. Но тя е идеално разкрита същевременно в неговите мисли примерно при речта пред козарите произнася своите задълбочени размисли . Мъдростта и дълбокомислието на Хамлет е отразено в многобройните му монолози, свързани с духовното извисяване и принизяване на човешката личност, като най-известният е свързан с дълбокомислената дилема Да бъдеш или не. Но Хамлет е по-меланхоличен и по-нерешителен от Дон Кихот, който е постоянен, действен и активен.

Отношението на публиката към двамата герои е сходно. Освен че са смятани за луди, те също така са и самотни. Може би Дон Кихот разчита на верния си спътник Санчо, ала Хамлет е предаден от най-близките си и единсвеното доверие, останало у него е само към приятелия му от детинство Хорацио, който обаче е твърде пасивен , за да помогне в борбата срещу злото. Датския принц няма доверие дори на своята любима- Офелия, която за разлика от Дулсинея не е идеализиран образ на проста селянка.