ЛУДОСТТА И МЪДРОСТТА НА ДОН КИХОТ

Три неща ми дават представа за вечност: звездите, Дон Кихот и Престъпление и накзание - Айнщайн

През XVIв. в Испания се появява втората по разпространение в света книга след Библията - романът на Сервантес. Дон Кихот е необикновена книга. Вече четири столетия тя буди удивление и възторг, кара хората по целия свят да се смеят и да страдат, кара ги и дълбоко да се замислят. За гениалната творба е писано много, изписани са хиляди страници, но едва ли някога ще може да се каже, че е написано всичко. Защото при всеки нов прочит винаги може да открие в нея нещо ново, още неказано.

Безумен и свободен или разумен, но скован от табутата на времето- това е основната идея, вложена в романа Дон Кихот.Повечето интерпретации на романа се опират върху проблема луд или мъдрец е Дон Кихот.Докато Алонсо Кехана носи разумът на разумния човек и е част от света такъв, какъвто е.Дон Кихот носи разумът на безумния и се бори за свят, такъв какъвто трябва да бъде.В лудостта на Дон Кихот има дълбока мъдрост. Лудостта е неговия начин да изкаже свободно своето мнение, без да се, съобразява с общоприетите норми. Алонсо Кехана се превръща в Дон Кихот, за да се бори срещу всяко зло и да защитава бедните и онеправданите.

Рицарските романи са главната причина за лудостта му.Той е толкова силно впечатлен от приключенията на славните рицари от миналото, че решава и той да се прослави, та един ден целият свят да го споменава и уважава.Героят напълно обезумява.Слага рицарските си одежди и тръгва на път.Рицарските романи напълно размътват мозъка му.Те са причина той да погледне на света по свой собствен начин.В действителност героят е много добър и благороден човек, но очакванията му се разминават с действителността.Той си създава един въбражаем свят, в който да се бори със злото и да помага на хората.Това объркване в съзнанието му е истинска лудост , но в нея има разум.Целите са добри, той се стреми да избави света, от всяко зло.Мъдро е решението да се бори за свят изпълнен с добро, но същевременно е лудост да вярва ,че това е възможно.

Дон Кихот тръгва и е решен да извърши славни постъпки, не само за собствена прослава , но и в полза на родината си.В лудостта си той слага възвишени маски на реалните неща (проститутките се превръщат в дами, търговците в рицари,стадата овце във вражески армии.)Така в своето въображение той изгражда света такъв какъвто трябва да бъде.

Ако погледнем на Дон Кихот не като на умопомрачен човек,и приемем думите му със същата сериозност ,с която той ги произнася( например речта му пред козарите или съветите, които дава на Санчо за неговото губернаторство), ще видим , че те показват мечтата на всеки нормален и здравомислещ човек за един по-добър и красив живот.Лудостта му е реакция срещу грозотата на реалния живот, тя е израз на действителността.Той и Санчо Панса тръгват преди всичко за свобода, въпреки че се раждат в епохата, в която е създадена Великата Инквизиция.Свободата той цени повече от всичко друго на света . Когато напускат замъка на херцога, рицарят казва на своя оръженосец : Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага,с които небесата са дарили хората. С нея не могат да се сравняват , нито съкровищата, които крие Земята, нито тия които тъи морето. За свободата , както и за честта може и трябва да се жертва живота .Това са мъдри думи

Ако гледаме на Дон Кихот като на луд и умопобъркан и ние ще му се присмиваме,както правят ханджията, каторжниците, овчарите и всички , които той среща по пътищата на Испания. Eдин мъж в края на годините си е решил да изостави всички удобства, за да гони въображаеми врагове и защитава остарял морал. Стара кранта и леген за шлем е просто нелепа гледка, а не рицар.Но зад жалката му безпомощност стои авторовото разбиране ,че безрасъдната понякога борба за добро и справедливо общество, надмогва действителността и пречиства човека.

Животът е поредица от избори- да търсиш доброто или да се примиряваш със злото; да се стремиш към истината или да приемеш лъжата; да се опитваш да помагаш или да не забелязваш нещастието на другите, да се бунтуваш или да се приспособяваш;да бъдеш личност или част от тълпата.Всеки избрал да следва правилния път носи в себе си частица от Дон Кихот.