Лудост и безумие в романа Дон Кихот
| Литература_Други | 2009-12-02 | 172 сваляния |
Мъдростта на безумието в романа Дон Кихот
План за интерпретативно съчинение
1. Увод: Романът на Сервантес Дон Кихот се превръща в една от култовите творби за своето време. Дори днес странстващият рицар остава актуален, като символ на индивидуалиста и идеалиста, надскачащ рамките на ежедневието.
2. Теза:
М1: Героят на Сервантес е обезумял от своята страст по рицарски романи и в неговото съзнание въображаемото не само се преплита с реалното, но и дори го измества.
М2: В лудостта на човека се крие неговата неподправеност, индивидуалност и мъдрост.
3. Доказателствена част:
М1: Героят на Сервантес е обезумял от своята страст по рицарски романи и в неговото съзнание въображаемото не само се преплита с реалното, но и дори го измества.
| Разсъждения за: | Доказателства: |
| 1. причините за лудостта | 1. Трябва да се знае освен това, че нашият идалго беше посветил свободните си часове (а такива бяха повечето часове през годината) на рицарските романи, които четеше с такава страст и наслада, че почти напълно занемари и лова, пък дори и имота си. -рицарството се превръща в приоритет за земевладелеца; И тъй като дон Кихот малко спеше, а много четеше, мозъкът му се изсуши дотам, че в крайна сметка нашият герой изгуби съвсем ума си. -непрестанното четене на рицарски романи постепенно помътва разсъдъка му; |
| 2. Решението | 2. И ето че когато се умопобърка окончателно, на него му хрумна най-странната мисъл () Стори му се уместно и необходимо както за собствена прослава, така и в полза на родината си да стане старнствуващ рицар; Това решение идва като естествена последица на безумието на героя той решава това, без да се съобразява с другите. |
| 3. Целта му | 3.да изкоренява неправди, да се излага на рискове и опасности и по този начин да спечели безсмъртно име и слава. |
| 4. Силата на безумието | 4. Но лудостта му беше по-силна от всяка повеля на разсъдъка и той намисли да бъде посветен от първия срещнат по пътя си рицар, така както бяха постъпили много други рицари според прочетеното в книгите, които бяха го докарали до това състояние.; |
И1: Рицарството е размътило до такава степен разсъдъка на идалгото, че се превръща в негова основна цел, мисъл и идеал.
Преходно изречение: Но точно в своята лудост хората са най-искрени, най-истински и най-свободни.
М2: В лудостта на човека се крие неговата неподправеност, индивидуалност и мъдрост.
| Разсъждения за: | Доказателства: |
| 1. значението на чуждото мнение | 1. И тъй, без никого да посвети в намеренията си и без никой да го види () възедна Росинант, взе щита и копието и излезе на полето; едни казват: луд, но забавен, други смел, но злощастен, трети вежлив, но несръчен; В такъв случай принуден съм да кажа () че авторът на моята история не е някакъв мъдрец, а невеж бърборко Въпреки че иска да се прослави и всички да разберат подвизите му, иронията, насмешката и неодобрението не го обезсърчават, защото неговата самооценка си му е напълно достатъчна. |
| 2. мъдрите истини, до които достига | 2. Едно от нещата () , които създават най-голяма наслада на издигнатия и добродетелен човек, е да види приживе прославеното си и добро име да шествува от уста на уста, след като е било отпечатано в книга. Казвам добро име, защото по-лошо и от най-лошата смърт е, ако на човек му се случи обратното. навсякъде добродетелта, щом се издигне, почват да я преследват () Така че, Санчо, между толкова клевети за добрите лесно могат да минат и тези, насочени против мен, стига да не съдържат нещо по-страшно от това, което ми разказа.; |
| 3. осъществяването на желанието | 3. безкрайно доволен и радостен, че е успял тъй леко, без мъчнотии, да започне осъществяването на хубавите си замисли. Дон Кихот не се спира, за да помисли какво ще кажат хората и дали ще одобрят постъпката му, защото в сърцето му е узряло желанието да сбъдне мечтата си и нищо друго няма значение. |
| 4. края на живота му | 4. Прости ми, приятелю, за поводите, които ти дадох да изглеждаш луд като мене и да изпаднеш и ти в същото заблуждение, в което изпаднах аз, когато вярвах, че е имало и има още странствуващи рицари по света. Мъдростта в края на живота му е по-различна от тази по време на безумието му, по-уравносена, но и по-обикновена. |
И2: В своето безумие дон Кихот достига мъдри истини и се проявява като освободен идеалист, който не се съобразява с порядките на обществото.
4. Заключение: Рицарството е размътило до такава степен разсъдъка на идалгото, че се превръща в негова основна цел, мисъл и идеал. В своето безумие дон Кихот достига мъдри истини и се проявява като освободен идеалист, който не се съобразява с порядките на обществото.
Изготвили: Лиляна Чернин 10в клас
Елена Колева 10в клас
Грета Николова 10в клас
Тагове от реферата: умиет, оманът, интерпретивно, съчинение, мъдрост, серваес, удост











