Христо Смирненски

Лятна нощ

Сребробяла лунна нощ. Градът сякаш е залян в магнезиева светлина. Улиците са

стихнали, сградите хвърлят дълги и редки сенки, а "Балкан" отмеря 12

последователни удара. Монотонни и тежки, те се понасят и разливат далече под

покривите. Витоша е някак си по-далечна и висока, контурите й са смътни, а по

гребена й се гонят малки бели облачета. Ах, тази красавица Витоша! Белите

облачета сякаш са бели кърпички, с които тя приветствува новодошлата оранжева

общинска комисия. Наистина, с тези бели кърпички господин излъганият кмет Ив.

Длъгнеков би трябвало да си изтрие насълзените очи, но за да достигне до тях,

трябва поне една зъбчата железница. Ако този път софиянци не видят зъбчата

железница по Витоша - не зная вече кога. Аз се заглеждам по склоновете на

Витоша, но не мога да си представя зъбчатата железница. Виждам само два-три

вагона зъбчати лъжи и седем зъбести уста, широко отворени над общинския кокал.

Пустите му оранжеви крокодили! Толкова сълзи проляха за Содом и ето сега

челюстите им апетитно тракат. Особено симпатичният бай Иван. Бай Иване, бай

Иване!

Не бях доволен от меланжа ви

и чая правехте го блед,

макар че с принципи оранжеви

бе пълен вашия бюфет.

Но мъдър мъж кат Темистокъла,

законоведец кат Солон -

ще гризнете и вий от кокала

за спомен някой милион.

И нека тогава да дойде и да се мери с вас д-р Папазов. Каквото щат да

разправят, но три неща само са трогателно глупави: гербът на Софийската община,

вестник "Слово" и бившият помощник-кмет д-р Папазов. Уви, в София за четвърта

трогателна глупост няма място. Затова 7-членната комисия ще бъде трагично

глупава. Нейната глупост ще узрее след гроздобер - на изборите в октомври.

По "Мария Луиза" е тихо. Рядко-рядко някой минувач избърза и стъпките му

странно и громко звънят. Пусто е по улицата - освен двата вида диреци:

електрическите стълбове и стражарите, почти нищо не се забелязва.