Петя Дубарова

Лястовица - Врабче

Врабче като топчица сива от прежда

смълчано се гуши на клон,

в прозореца потен със мъка поглежда,

отронва сърцето му стон.

Но ето, отвори се бързо вратата

и лъхна оттам топлина,

разтвори врабчето примряло крилата,

щом плисна го сноп светлина.

Две малки ръчици поемат връбчето

и стоплят телцето му те,

и в миг разтопява леда във сърцето

дъхът на доброто дете.