Петя Дубарова

Лястовица - Нощна приказка

Разхождах се по спящата алея

във царството на размислите свои

и Вечер благородна като фея

прегръщаше ме в своите покои.

Над мене като резен бял от диня

увисваше прималиво луната

и тази вечер беше синя, синя,

на звуци и на цветове богата.

Но както крачех в тишината гъста,

зад мен долитна някой, тихо седна

и някой ме погали с хладни пръсти,

обърнах се нататък и погледнах.

И чудо... беше кацнал тъй безшумен,

до мен довлякъл беше своя шатър

с издути бузи и добър, и румен,

до мене беше кацнал Вятър.

"Аз идвам отдалече - тъй прошепна -

и моята родина е прекрасна,

земята моя е великолепна,

със синя нощ и утрин чиста, ясна.

Там няма зима, винаги е лято

и вечна е ваканцията лятна,

от нея няма, няма по-богата,

по-хубава, по-свежа, благодатна.

Там хиляди блестящи портокали

търкалят се безгрижно по земята,

лимони златни, чудно заблестяли,

търкулват се в ръцете на децата.

Морето не е никога зелено

и бури в него никога на вият,

то има цвят на облаци червени

и дивни брегове вълните мият.

Дърветата са винаги зелени,

цветя добри навсякъде се пукат

и залезите пурпурночервени

прекрасно над страната дивна рукват.

Ела, о, мило, хубаво момиче,

хвани се ти за дрехата ми бяла,

в света най-бързо аз от всички тичам

да идем в страната засияла!"

Аз бях готова мигом да се метна

и с вятъра да литнем над морета,

пред мен желаех в този миг да светне

нечуваната приказна планета.