Петя Дубарова

Лястовица - Луната

Луната изплува със ясно лице

и злато изля над земята -

красива, блестяща, с туптящо сърце

загреба с ръце в тъмнината.

Приседна на лодчица сребърна в миг,

невидим слуга я понесе,

проблесна от радост прекрасният лик

и звезден се шепот разнесе.

Луната заплува в безкрайната шир,

в море от прекрасни дантели -

високо в небето, в спокойство и мир,

далеч - сред зведиците бели.