Петя Дубарова

Лястовица - Лястовица

С опашка като ножица се стрелкаш

и режеш ти небесната коприна,

в небето ясно гушка снежна белкаш,

и носиш се над светлата родина.

Аз виждам как се къпеш в росата,

облякла свойта лъскава жилетка.

Съзирам често горе в небесата

красивата ти черничка наметка.

Но есен ти на медените жици

седиш смълчана, готвиш се за полет.

И ето, литваш с твоито сестрици:

"Довиждане до следващата пролет."